Семьон Гудзенко

превод: Александър Муратов

След гърма на нощната атака
скръб налегна ротата и нас,
тук под Банска Щявница словакът
ни четеше Пушкина на глас.

Може би пропаднал без следа
твой земляк да видиш във Виена, -
снощи като в среща назначена
брата си щастлив войник видя.

Но когато с Пушкин в чужди кът
неочаквано ни сбра съдбата,
за чужбина пяхме с пълна гръд
и Русия блесна сред мъглата.

——————————

в. „Литературен фронт”, бр. 40, 4 юни 1949 г.