Кшищоф Грушчински

превод: Димитър Пантелеев

Окършените клончета се ежат,
наведени от ледения вятър.
Със двадесет минути закъснение
стоим пред семафора сред полята.

Да можеше смарагдовият месец
да ни даде свободен път в простора!
А вече се разсъмва. Сънно мига
червеното око на семафора.

Пътуването все пак бе приятно -
ту месецът блестеше над полята,
ту вихърът засипваше вагона
и скриваше във снежен прах зората.

- По дяволите! Тридесет минути
откакто сме се спрели пред Варшава!
ядосва се другарят ми - учител
и час по час от мястото си става.

Той предпочел би днеска да пътува
с кола, с файтон, отколкото със влака:
лекторията почва точно в десет,
а после конференция го чака.

Мърмори си съседът от купето,
от спалното купе на втора класа,
а аз се вглеждам вън - отде познавам
това шосе и този стръмен насип?

Познавам тези борови дръвчета
и будката, която се клатушка,
позната ми е селската пътека
и литналата ледена вихрушка:

позната ми е тази зимна утрин,
загърната във бяла снежна риза…
Ах, тук бе… през четиресет и пета…
Учителю, елате вий по-близо!

Признавам, че сме закъснели много,
един час тука дреме влака,
че вашата лектория е в десет,
че важна конференция ви чака.

Аз също бързам, дявол да го вземе,
и важни работи и срещи имам,
но вий не знаете, учителю, как помня,
как помня този кът от друга зима!

Посоката бе същата - Варшава,
но не пътувах е влак, а във колона.
За тези малки борови дръвчета
цял ден с врага се бори батальона.

И днес, когато гледам нашата родина -
а аз пътувам с влака твърде често -
през мътните стъкла ще ми се мернат
купчина борове и снежни преспи.

И влакът бърз лети. И зад стъклата
се сливат мазовецките полета.
Ах. тази същата земя тогава
превземаше се метър подир метър!

По-трудно беше да се мине този метър,
отколкото пространството безбрежно,
дори когато влакът бърз със закъснение
пътува през полето снежно.