Михаил Луконин

превод: Николай Антонов

Не желаем хвалебствия,
не желаем венци,
не желаем букети,
ние - бивши бойци.
Не. Не трябва.
Желаем
да тръгнем в зори
сред високи пшеници,
край свежи гори …
Не жалете по нас.
Ние няма да спим.
Неуморни - тепърва
има път да вървим!
Недейте се чуди:
ние бяхме бойци
от велика война!

Не желаем спокойствие
на родния праг,
нито ласкаво звание
„бивш фронтовак”.
Ще множим
бойни почести
в мирния ден,
че ръцете копнеят
за труд дръзновен.
Набраздихме с окопи
земята добра -
нека плуг я бразди,
колчем пукне зора.
Там, където
снарядната буря ора,
нека звъннат топори,
пили и пера!

1945