Хайнрих Хайне

превод: Димитър Стоевски

Обзет от блян безумен, те оставих -
реших да скитам вредом по земята,
да търся обичта велика, свята
и да прегърна обичта в забрава.

Подирих я сред уличната врява,
похлопвах на колиби и палати
и трепетно протягах си ръката,
но срещнах само присмех и ненавист.

За обич жаден, дълго аз се лутах,
но воплите останаха нечути
и вкъщи болен, мрачен се завърнах.

Но ето - тук застана ти пред мене
и в погледа ти ясно отразена,
жадуваната обич мигом зърнах.