ЛЮБОВНИКЪТ НА ГЕНЕРАЛА
Неведоми са пътищата към властта.
Така някогашният мургав селски побойник попадна във водовъртежа на събитията в началото на 90-те години на двадесети век и започна пътят му като на всички спортисти, останали без синекурните добре платени длъжности в армия, милиция, държавни предприятия, че и текезесета.
Беше известен като добър побойник и в столицата.
И много скоро го потърсиха като много спортисти-биячи за работа в появяващите се силови групировки.
Идваха поръчки за побойника и от другаде.
Трафик на коли.
От Запада.
Беше добър шофьор и се нае. Пък и лесно се заработваха много пари така.
Докарваш някоя бракма от автоморгите, гримираш я в някой нелегален автосервиз, удряш й боя, бракмата става принцеса.
И, пази боже сляпо да прогледа, тогава чакащото с години ред за кола население се редеше и в тъмни нощи по автокъщите да купува западни коли.
Хубави пари се заработваха…
И така, докато в една средноевропейска страна пипнаха и българска банда, занимаваща се с крадени от моргите и „реанимирани” коли.
Наложи се да изкара бившият селски апаш в чужд затвор с месеци.
Но го освободиха.
Застъпил се бе за него някакъв важен червен генерал.
Видял го на снимка и решил да му стане ментор. Харесал го. После се подразбра за какво.
Измъкнал го от чуждоземския затвор и го пратил да учи в специална школа милиционерски и други науки.
Изучил се и след време генералът го уредил на голяма служба в силово министерство.
А вечерта, след на поливката на назначението в ресторант, генералът го поканил в апартамента си и поискал назначеният да му стане любовник. Харесвал го, виждал му се като мощен неандерталец. Добър работник в любовта…
Генералът бил „обратен,” както се изразяват метафорично хората.
Неандерталецът бил на няколко чаши уиски и любовната нощ започнала.
След нея се заредили още много любовни нощи, а заедно с тях и повишенията на неандерталеца, докато и той самият сложил тежки пагони.
И продължил, тикан от ментора си, да се изкачва по нанагорнището на властта.
Какви ли не постове сменил, провалял се позорно, но нямало спиране катеренето му по държавните служби - влюбеният генерал бдял за израстването на своя любовник, а той му се отплащал с неандерталска нежност и блъскане в нощите.
И така, докато някогашният селски апаш и побойник преминал през какви ли не премеждия и пожарища, но се изкачил на върха на властта в държавата си.
И започнал да се разпищолва съвсем.
Първо започнал да задоволява ненаситния си нагон за жени. Особено му лягаха на сърцето и на хормона руси миньончета. Назначаваше ги на големи служби, банкерки ги правеше в републикански и международен мащаб, министърки, комисарки. Всяка обаче минаваше на кастинг през леглото му…
После към списъка на победите му над женска плът се прибавиха и лесните победи над депутатки и кандидат-депутатки, журналистки. А от шаренето му като важна особа из континента, в победния му мъжкарски списък с жени попадаха и чуждестранни скучаещи випдами…
Но нагонът му към жените отстъпваше все пак по сила от един друг много по-мощен нагон. Този - към парите.
Някога, ако като член на пролетарската партия е мечтаел за червена комисарска съдба, с идването на контрареволюцията, той се е преориентира към съдбата на …комисионер в милиони от строителството на капитализма в страната си.
И така години наред…
Стана и милиардер, всеки ден валяха дебели пачки разновалутни пари, от Европа, Америка, че и от Африка…
Като в приказката за златната вода, му идваше и злато… Стана златното момче на България, както го назоваваше един бивш негов алкохолизиран, а може би и интимен приятел из континента…
Една нощ любовникът на генерала бе препил и сънува тежък сън.
Сънува дедо си.
Той клатеше глава и го предупреждаваше: „От камък ще си загинеш. В нашия род има такава прокоба - мъжете да умират ударени от камъни. Аз така и си отидох, цяло село ме преби с камъни като се върнаха партизаните, защото докато те са били в шумата, аз съм насилвал жените и дъщерите им в село… Ами то така си беше, истина бе. Ама с хормон излиза ли се на глава?… От камъни си е отишъл и прадедо ти - него пък го пребили с камъни хайдутите, затова че отвличал хубави българки и ги доставял на пашите и бейовете за забавление в нощите!
- Ама че сън … - изпсува любовникът на генерала. - Глупости говори дедо ми. Мен ме пази цял полк горили, камък не може да прехвърчи до мен от бунтове…
И забрави за съня.
Но един ден, когато хората навред уукаха срещу него, той обърка с колата си пътя и се намери в едно планинско селце.
Хората там го видяха и познаха.
- Ей го тиранина, този дето толкова години ни лъготи и сме станали кожа и кости, а децата ни аргатуват в чужбина… - извикаха с мрачни очи селяните и се втурнаха към него.
Той направи опит да обърне колата и да избяга, но изтърва спирачките и тя полетя надолу по стръмния забравен междуселски път…
Накрая се блъсна в една скала и колата пламна.
Той загина на място.
Сбъдна се прокобата над рода му - негодниците в него да измират от камъни.
Селяните дойдоха, видяха края му, но не свалиха шапки.
Шапки се свалят за човек. За тиранин - не.
