ПОДАТЪК
Написах книжици двенки: Динозавърски спомени (2013) и Топлици (2018). Вземайки пред вид обем на първата (335 с.), трябва да я нарека с майчиното ми грубовато слово книжулек (книижулеци), ала нейсе, друга ми е тукана мислицата: че моя смиреност вредих се между испанистите благодарение на Мария Хайлазова, майка ми.
Изнасям случая, тъй като неблагодарността е нещо грозно и не искам тя да тежи връз съвестта ми, при туй досежно чедо и матер. Ето как станаха нещата.
Бях подпагонен, тоест задържан с всички наборници в казармите, понеже се чакаше война заради Берлинската стена и тогава обявили в СУ новата специалност испанска филология, приели студенти по дипломен успех.
Моя смиреност взех от раз, през втория семестър, без поправки и с добър успех всички изпити от първи курс българска филология, в която следвах, гимназиалната ми диплома имаше една петица, по математика, останалото шест.
Подадох молба с оглед преместване, ала тя изчезна в канцеларията и нямаше въз основа на какво да ла бъде извършено преместването.
У дома, на село, разправих, че документът се изпари и не се знаеше какво ще последва.
Майка тогава каза да отида у Камен Зидаров (роден в наше село и бил в една младежка компания с нея), да му обясня случая и помоля съдействие от влиятелния човек.
Тъй сторих, поетът изслуша жалбата ми, обади, че познавал проф. Георги Веселинов, ако не ме лъже паметта заместник-ректор или заместник-декан на Славянския факултет, да отида при него от името на драматурга, да обясня случая.
Послушах съвета и отидох в приемен час на професора, той поиска да напиша нова молба за минаване към испанистите, но сега до него, написах молбата с надежда тоя път да стане и наистина цъфнах сред тях.
Бе ми насрочен писмен изпит, че да се извърши проверка действително ли имам знания, равностойни с положения след първата учебна година изпит.
Така за един семестър взех двата семестъра българска филология и два испанска, щом нещо ти е писано, то ти е орисано.
Бях вземал уроци от родената в Аржентина Елба Филипов, с чийто съпруг служех в поделението и тя следваше копняната от мен специалност, не пожела да вземе пари за обучението, Господ здраве и живот нека й дава.
Горното стана възможно благодарение на това, че майка ме прати при Камен Зидаров. Без тая й заръка щях да остана само мераклия - и то на сухите бани.
Случаят прекрасно онагледява що е майчина любов, нека ни съпътства с благопожеланията си.
