Михаил Берберов

Ключалките са ахилесови пети
на всички видове врати.

О, знаят тая слабост лилипутите!
Научили са я, разбира се, от хората.
Но те, за разлика от хората, в минутите
на милите интимности и на отмората
не мушат нос или око в ключалките.
О, лилипутите не са като клюкарките!

Макар и дребни, те не са дребнави,
придържат се към лилипутските си нрави -
рискуват само при сериозни положения:
интересуват ги началнически настроения,
интересуват ги началнически намерения,
интересуват ги началнически предложения,
интересуват ги началнически възражения,
интересуват ги началнически отношения…

Тогава в помощ идва дребният им ръст.
Един ли лилипут чевръст
в ключалката на важната врата
се свира,
ослушва се,
оглежда се,
възторгва се,
примира…

Да, да, на всички видове врати
ключалките са ахилесови пети.

Ала, не дай си, боже, има ключ във тях!
Ще го избутат лилипутите без страх -
те дръзки са, когато се наложи,
със риск
дори звънът
на падналия ключ да ги изложи.
О, дързостта им е неповторима!
О, в дързостта им нещо вечно има!
Щастлива дързост, дето не разбира,
че който вади ключ, от ключ умира.