Тихомир Йорданов

В главата ми -
образи,
теми.
Въртят се,
роят се
и дишат.
Замислих лирична поема
и с патос захванах да пиша.

Увлечен във този свой опит
аз писах до късно,
без отдих.
Изпуших сто къса
„Родопи”,
безспирно по стаята ходих.

Над ритъм и рими потих се.
Изглаждах,
начупвах отново.
И ето:
държа ръкописа -
пред мене поема готова.

Прочитам я два пъти гласно
и после отсъждам:
- Добра е!
Нататък,
разбирате ясно,
изскачвам и вземам трамвая.

Изтичвам в редакция „Смяна”.
В ръцете ми пуши угарка.
Подавам ръката засмяно
- Здравейте,
другарю редактор!
Написал съм, знайте, поема.
Прегледайте тез стихове.
Редакторът листите взема:
- Минете след седмица-две!

Отивам във срока веднага.
- Готов съм, другарю,
да слушам.

Редакторът ловко посяга
от моите цигари,
запушва.

- Поемата - казва -
добра е.
И образи има,
и мисъл.
Но все пак…
смущава ме края.
Аз иначе бих го написал,
тез ямби изтрити са днес,
опитайте вий в анапест!

- Съгласен съм с вас, -
отговарям.

Отново разходки на място
и нови сто къса цигари.

Отнасям
след няколко дена
добре прекроена
поема.

Редакторът листите взема.
- Да - казва - напредваш
добре ти,
но виж, превърни го в сонети.

Снабдих се с цигари и писах.
Кроих,
прекроявах сюжета.
Отнасям след туй ръкописа
в сонети, съгласно съвета.
Редакторът листите взема:
- Идеята вече е ясна,
но мисля на същата тема
би станало хубава басня,
опитайте. Можете. Зная.
Четете Езоп и Крилов.

- За басня ли? -
кипвам накрая,
да скоча почти съм готов
Но чакай, си казвам, не бива!
„Грам радий” се трудно добива!
Тук нужна е мъка велика,
на лошо не учи критика.

И пак си отивам във къщи,
и почват пак мъки могъщи…

Написвам квартини, терцини…
Редакторът: - Вече допада!

Преправям в кантата, в балада…
Редакторът: Вече допада!

Превръщам в станси и в октава.
Редакторът: - Близко е. Става…

Все хвали, все казва, обаче:
- Не може ли по-другояче?!

Във къщи се връщам отчаян.
В гърдите - гневът безкраен.
И сядам с енергия нова.
Поправям,
меня из основа.
За тоя редактор
безвкусен,
за мойта невиждана драма
най-после написах изкусно
правдива
добра
епиграма.

1952