Красимир Власев

След първопроходците Ботев и Вазов поетичното слово в Розовата долина бе изпаднало във вакуум. Сякаш колосите от Калофер и Сопот бяха изсмукали поетичната енергия на целия регион.

Други изкуства, като изобразителното например бележеха ръст в творчеството на художниците Никола Танев, Петко Абаджиев, Съби Иванов, скулптура Иван Лазаров и други, докато мереното слово бе в точката на замръзване.

Едва през 60-те години Иван Пейчев, като бяла лястовица, прелетя над Розовата долина и кацна в родната къща на съпругата си Анна в Калофер.

Няколко години по-късно Сопот се сдоби с нов кмет - Иван Нечев, човек енергичен, с ясна визия за развитието на града.

Негова заслуга бе учредяването на литературната награда “Иван Вазов” /съвместно със СБП/, както и предоставянето на възрожденски къщи на писателите: проф. Тончо Жечев, Владимир Голев, Серафим Северняк, Андрей Гуляшки, Николай Стоянов и на издателствата “Георги Бакалов” с гл. редактор Панко Анчев и “Хр. Г. Данов” с директор Петър Анастасов.

Концентрацията на толкова писатели в малкото градче, нямаше как да не раздвижи културните процеси, да не отключи духовната енергия. Беше създаден първия литературен кръжок, а по-късно кръжокът прерасна в клуб на художествено-творческата интелигенция.

Когато някои от членовете му бяха прието в СБП се учреди Дружество на писателите с център Карлово. Провеждаха се литературни четения, редовно се издаваха поетични сборници.

Членовете на дружеството и до днес създават зрели художествени творби, но не аз съм този, който ще дава оценка на тяхното творчество. Нека това направи взискателният читател на е-списание „Литературен свят” .

ЗАВРЪЩАНЕ

След трясък на вагонни колела,
след дизелов концерт на автобуси -
пристигаме по родните села,
които без децата ни са пусти.

Посреща ни сърдечна тишина.
От светлите, преметени дворове,
все някой ще се приближи да нас
и гласно паметта си ще разрови.

Ще помълчим на няколко места,
преди да стигнем къщата, в която -
където и да ходим по света -
се връщаме като при стар приятел.

И ще ни бъде леко два, три дни…
А тежестта ще обясним с това, че
все по-високо изгрева ценим,
когато приближаваме към здрача.

Васко Попов

ТРЕВИТЕ РАСТАТ

Да мълчим, защото тая дива трева,
която никне в главите ни смаяни,
ще покара и в самотните ни тела,
и в душите ни млади, а окаяни.

Загаси ги тез огньове разпалени.
затвори ги тия горещи очи.
Нека е тихо в телата негалени…
Чуваш ли как тревите растат? Замълчи!

Генка Славова

ДА ИМАШЕ

Да имаше сега един човек,
в когото да се хвърля като в бездна
и всичко разпиляла до последно -
да падам, да забравям, да изчезвам.

Безпаметно смехът ми да звучи,
или плачът ми страстно да се вие…-
Но всички твърде плитки са, уви!
И скоча ли във тях - ще се убия.

Мариана Димитрова

СЕРЕНАДА

Месецът късен
по острия ръб на косите
се спуска - пара изпусната
Моя любов коситбена,
облак бадемов,
първа и последна!
Конят ми - морен,
сам към брода внезапно свърна.
Реката с три луни удавени,
нозе му прегърна.
Грее сребро черно -
ноздри, копита и бърни.
Пяна на слитъци,
капе - ярост бездънна.
Моя любов коситбена,
облак бадемов,
как да го върна!
Конят ми няма да мръдне -
пее русалка,
с глас на птица,
в бездните тъмни.
С три луни удавени
реката нозе му прегърна.
Моя любов коситбена,
облак бадемов,
как да се върна.

Михаил Гунчев

***

Красива си!
Струва ми се,
че в копринената светлина
на утрото
пеперудата на устните ти
лети,
за да се сблъска
с духовното ми тяло,
върху което да остави
белег от пеперуда.
Пак е утро.
И пак те нося
на леките си крила,
само сънят може
да те носи така
и само аз мога
толкова да те
обичам.

Михаил Петков

ПЕСЪЧИНКАТА

Застана снощи дума помежду ни -
една такава - малка песъчинка.
Но после ти насипа още думи.
И после аз насипах още думи.

На утрото, когато се събудих,
помежду нас
пустиня се разстилаше.

Стоянка Боянова

ИСКАМ ДА И КАЖА НЕЩО
ВАЖНО, НО НЕ ЗНАМ КАКВО

“Ако в началото е логосът, това не означава,
че нашите проблеми са само филологически.”
Спирам. И отново облепям с длани главата си.
При мен почти винаги е така -
един въображаем валеж вали направо в мозъка ми,
ставам свръхчувствителен
и се оплитам в абстрактности и опиати.
Все пак продължавам.

“Цветът на окото например няма връзка
с цвета на наблюдавания обект. Въпреки че
се случва човек със зелени очи да вижда тревата зелена.”
Спирам. Тя пали цигара. Аз много искам
да й кажа нещо важно, но не знам какво. Затова
започвам да я целувам. Не спирам да я целувам,
за да не кажа нищо повече, затискам устата си
с нейната гръд…

Васил Балев

ЕСЕНТА НА КЪЛВАЧА

На хълма съм - висок като топола.
Тук мравките
довършват свойте пътешествия
без да забелязват даже хората.
Кучето ми размотава бяла огърлица -
своя бяг около поляната,
изравя сънни сенки
на птици.
Дъхът ми някой тегли нагоре
по стъпала от разтрошени орехи.
В кошницата но очите -
корени…
Изпит е вятъра, небето е последно,
последен изпращач - от хълма махам.
Само един кълвач ми кимна ледено -
достатъчно, за да избягам.

Йоан Нечев