ДЕЛФИН
- Като гръмнеш делфина и той почне да се мята и да пръска кръв при всяко издишване - не ставаш за тази работа. Гръмваш го, ама чисто - той притрепери и умре, при това трябва да го случиш в главата, зад и над окото - ако е в тумбака може да потъне, и тогава нема файда, не се брои - обяснява дедо Делчо.
Всъщност името му е Васил, но като се върна от Варна и се засели в бащината си къща на село, и като разбраха местните с какво си е вадил хляба, нарекоха го Делфина, само че им се стори дълго и неудобно, и а твърде красиво за него, та го съкратиха на Делчо.
Беше прекарал целия си живот по риболовни кораби и гемии, а последните шест години - като ловец на делфини, съществуваше и такава професия в ония години. И си имаше и хора, които в халите на Варна си се редяха на опашка за делфиново месо поне веднъж в седмицата. И в Бургас така.
- То си е майсторлък, бърза реакция, точно око, стреляш повече по усет, отколкото по мерник - продължава дедо Делчо. - И трябва да го удариш точно в момента, в който тъкмо се е плъзнал в скок над водата, ама това, че катерът се люлее на вълната, че лъскавият му гръб се мярва за секунди, че слънцето ти свети в окото, че парапета те бие в корема - няма значение. Рекат - то си е работа като всяка друга. Не е така, то и в ония години колко хора ни викаха убийци, а сега - да не говорим…
- И какво - ще ми се хвалиш, че си гърмял по толкова красиво нещо - въздиша Ханко. - То човекът въобще си е убиец, ама аз най-много некой глиган да гръмна, и то грозен. На такова нещо не мога да вдигна пушката…
- Абе не можеш… И си пробираш само грозни нерези, така ли? И сърни грозотии, и зайци нефелни, и фазани сакати…
- Прав си - неохотно признава Ханко. - Че то има ли нещо, което Господ е направил, да не е хубаво?
- Хубаво-лошо - трябва да се яде - въздиша дедо Делчо. - Като ме свалиха от траулера, че се напихме и щехме да се издавим с един другар, какво да правя? Ленчето ме чака в къщи, от детската градина й плащат колкото за Бог да прости, Ванчо тръгва в първи клас, Митко - в трети. И аз кандисах - имаше един барба Трендафил, капитан на делфинолов - така като кажеш - голема работа. А то една стара гемия, ама на носа й - по тяхному на бушприта - изнесена една площадка с парапет, клетка и викахме. Там стои стрелеца. И аз приказвам с барбата за работа, а той си има двама матроси, но си няма стрелец. А аз съм си ловец от малък, само ми дадоха разрешение от милицията, открит лист, каквото друго трябва - и тръгнахме. Първо - криво-ляво, след това му хванах чалъма, тръгна работата. Ама то не е само да го гръмнеш - после кормене, дране, разфасоване, като се върнем с пълна гемия с делфини - балатумът в бараката хлъзгав от кръв. Ама няма накъде, план имаме, а сме и на норма, и току ни подбутват да отчитаме преизпълнение на плана…
- Е, преизпълнили сте го - влиза в разговора Вальо Витски. - Сега са кът делфините в Черно море, забранили са ги отвсякъде, а те си изчезват. Аз колко пъти ходя с моите на курорт по Албена, все в морето гледам - не съм ги видял ни веднъж. Добре, че с Ники и с бай Йото ходихме на ловното изложение в Бурса, та от ферибота в Мраморно море ги видях - те като балерини бе, красота голема, и като дойдат до кораба и си покажат главите сайче се усмихват и махат с опашки. Та и аз им махам, а турците ми се смеят…
- То да беха само делфините - страда Ханко. - То има ли нещо в природата да не сме го подпънали да изчезва? Само чакалите се множат, сигурно защото са също като хората - каквото докачат - леш го правят…
- Да, ама гледай сега какво става - решава да внесе яснота дедо Делчо. - Забраниха делфините и те си развяват байряка както им скимне - покъсаха мрежите, това даляни да си виждал наскоро? Нема, бате, мине делфина като торпедо - толкова, чакай риба, ако си немаш работа. Нали имам приятели там - пропищели са. Калканът - все забранен. Ама само за нас - турците си го ловят както им скимне. Аз така знам - откакто човек е издълбал еднодръвката, все е ловил риба и тя се не свършва. Сега са ни стиснали за гушата - да я опазваме, да я защитаваме, да я коткаме, и, помнете ми думата, ще се докараме не ние нея, а тя нас да изяде…
- Ей, дедо Делчо - възкликва Ханко, - ти един зъб вече немаш в главата, а си зинал да глътнеш целия свят, а спри се бе, човек!
