ПИСМО
ПИСМО
Надалече,
надалече,
на израелския бряг,
дето кораби привечер
спират с българския флаг,
пак ме чакаш,
майко мила,
в безнадеждните лета.
А отлита бързокрила
младостта!
О, как искаш да ме зърнеш,
две ръце да ми простреш!
… Няма!
Няма да се върна.
Пропаст ни дели -
море!
Две родини вчера имах,
днес едничка ми е Тя -
Тя -
България любима,
мой живот и след смъртта!
Тя ми беше вдъхновение!
Бог ми беше в Нотър Дам!
О, ела!
Ела при мене,
тиха радост ще ти дам.
Знам -
скръбта по мене, мамо,
пари под тропичен свод.
Писъмцата мои само
дават ти живот!
А пък аз все нямам време,
все със нещо съм зает.
Ах, така ли ще умреме,
ти нещастна -
аз поет,
гонещ облаците дружни,
с поглед надалече впит,
с песни нужни и ненужни,
ту нещастен,
ту честит?
1966
СЛЕД ГОДИНИ
На моя син
Петгодишен те оставих.
Днес шестнадесет си ти.
Детското лице забравих,
взело моите черти.
Ури!
Ури!
Скъпи Ури -
име носиш - светлина!
Преживях погром и бури.
Връх догоних в стремена.
Но какво от туй?
Тревога
пак в гърдите ми гори -
да те видя аз не мога.
Що е къща и пари?
Що е славата голяма
пред един синовен глас?
Снимчица дори аз нямам
да те гледам,
в тъжен час.
Мъката ми изтерзана
кой с какво ще утеши?
Тя кърви - същинска рана,
от коварства
и лъжи.
Тайна -
хула нечестива
хвърли враг свиреп по мен.
Скръб лицето ми покрива
и смрачава моя ден…
Вечер в стаята си плача.
Дъжд навън вали, вали.
О, проклет да е палача -
син от татко раздели!
1966
ПАЗИ СВОЯ ИНТЕРЕС
Бях аз нявга с нюх критичен
и двигател на прогрес.
Но сега съм мъж практичен.
Пазя своя интерес.
Зная вече леснината,
криво, право - все това.
Доста страдах на земята.
Няма да ядем трева.
Помня, булката се мръщи:
- Стига критикува, бре!
Плаче, с дни не ме прегръща.
Иска, иска да умре.
Спях на скъсана кушетка,
от ергенски времена.
Критикувах вред - без сметка
тровех своята жена.
Но след куп семейни драми
измених се, станах друг.
О, щастлива е жена ми -
има си добър съпруг.
Спя. От нищо се не тровя.
Ям спокойно с часове.
Имам служба, къща нова.
Нямам вече врагове.
Пред най-нисшите съм важен,
с бюрократите съм мил.
Името смених си даже.
Сам забравих кой съм бил.
Вярно, зная - виждам Колев
как краде - живей без чест,
но мълча, мълча за всичко -
пазя своя интерес.
1974
