Димитър Стойчев

СЕЛСКА ТЕМАТИКА

Летен ден. Ужасна топлина.
Някъде запяла е вършачка.
3а сюжет, почерпен от труда,
към хармана бързам с бодра крачка.

И унесен в грижи по стиха,
по стиха си тромав, недоправен
не усетих как се озовах -
пред хармана ето ме изправен.

- Що щеш тука в тая мараня? -
ми подхвърля леко дядо Мишо.
- Песен, казвам, ще ви съчиня,
песен тук дойдох да ви напиша!

Старецът ме тупа по гърба
(иска да ми каже: „Много мило”)
и догдето аз го разбера,
бута ми в ръцете дълга вила:
- Я ела сега се напраши,
па тогава
песен
напиши!…

ПРИКАЗКА ЗА КЪДРИТЕ

В едно държавно учреждение,
(кое е то
е без значение)
вакантна беше длъжността
машинописка.
И за целта,
тъй както шефът го изиска,
насрочиха конкурс.
Тук трябваше човек със курс, -
да пише бързо
и да знае
къде се слага запетая,
къде тире, къде кавички…
Да-а, кадрите решават всичко!..

Явиха се две кандидатки.
Едната
(нека бъдем кратки)
бе със дългогодишен стаж
и туй й вдъхваше кураж,
но беше тя
със къдри оредели
и няколко
процента бели.

А другата пък бе без стаж,
но с много по-голям кураж
с искрящите зеници
и със платинени къдрици…

Но да привършим.
Конкурсът свърши
и
(навярно се досещате самички)
на служба беше назначена
косата изрусена.
Да-а, къдрите решиха всичко!…

ДЪРВО

Не ми са нужни толкова ръце! -
Дърво съм аз, а не джебчия…
В яд зеленее моето лице -
един-единствен плод не мога да укрия!

Ръкувам се със ветровете аз
(тъй както на дървото подобава),
а хора, влюбени във свойта власт,
си мислят, че ги поздравявам…

МАЛКА БАЛАДА

Ужасно е да си поет
и да се занимаваш с нещо друго.
От дребни хорица подет,
ще се превърнеш на влечуго.

Така е много по-добре:
с пълзене се обхождат материци,
но можеш ли да избереш,
когато си заченат птица!

Убит, разбираш най-подир:
летенето не се избира.
Съдба е то! За сувенир
човек го препарира…

В ПИСАТЕЛСКОТО КАФЕНЕ

(Дружески шарж)

Всеки тук е борец за безсмъртие.
Изключение правят сервитьорките.
От хладилника лед пак откъртили,
грациозно пристъпват сред хората.

„И те са хора, ако и да са писатели!”
Какво мило признание от читатели.

- Моля ни, едно уиски със сода.
- Две кафета, но от тези, които…
Масите тук са кръгли,
та всеки е срещу всеки.
Има и маси с ъгли:
резерве Капулети,
резерве - Монтеки.

Непризнати поети, наричани млади,
чакат гарван гарвану око да извади,
но за жалост, това не става
и нормално издател издател издава.

Златоусти Йоани предвкусват
сладостта на поредна дискусия…

Но какво диря тук аз -
автор на две епиграми?
(Съгласете се, но
на човек са му нужни измами…)
И последните някога ставали първи!
О, и аз съм борец…
за тридневно безсмъртие.

Неусетно преваля нощта.
До поредното отрезвяване.
А навън действителността
плаче за отразяване.

УСМИВКА

И най-добрата експертиза
не би могла да разгадае
мъчителната сладка тайна
в усмивката на Мона Лиза.

Жена, ти можеш да ни сгрееш
или да нараниш сърцето:
зависи за какво мъжете
сме дали повод да се смееш.

САМОТНИТЕ ЖЕНИ

Самотните жени -
разведени, вдовици
запълват свойте дни
с гоблени и шевици.

Самотните жени -
красиви, некрасиви
очакват бъднини
по-светли и щастливи.

И с поглед-кадифе
изписват мигли, вежди,
зер чашката кафе
предсказва пак надежди…

Защо се бави той?
(Ех, бог да го убие!)
Та вкъщи няма кой
пирон да ти забие…

Самотните жени -
каква „любовна зона”!
Но рядко все звъни,
немее телефона.

И сядат неглиже
край сините екрани.
Къде сте вий, мъже?
Къде сте, неразбрани?

ЛИТЕРАТУРО, МЪКО МОЯ

Всичко, изглежда, започва
от “свободните съчинения”,
дето ги пишем в клас.
Те без съмнение
са оная почва,
дето пониква
литературен бурен
или клас.

Клас обаче се трудно отглежда.
Клас у класиците главно класи.
Но мотаят се в литкукувичата прежда
безброй пубертетчета
и хора с бели коси.
(Ти, читателю, от тях не си!)
Но да опита всеки може
независимо от професия
и от пол.
В живота, забързан към хал по-заможен,
изкуството не е монопол.
Всеки, малко да се назори,
може да стане белетрист
или поет.
Литература се прави от всякакви хора,
с подбрани хора - банкет…

Чехов, Моъм, Кронин, Валери
са били лекари - не се плаши.
Един си заряза
коскоджамити инженерство,
за да стане “инженер на човешки души”.

Ограмотихме се всички вече.
С рими и ритъм говорим днес.
Кога се развеждах, идиот ме нарече
тъщата в тих анапест!…

Страна на поети и рози богата,
книги издаваме колкото щеш.
Не плачи, майко, не тъжи, когато
започнеш да ги четеш…