Джон Кийтс

превод: Явор Димитров

ЗВЕЗДИЧКЕ, ДА БЯХ КАТО ТЕБ ВСЕВЕЧЕН

Звездичке, да бях като теб всевечен,
но не самотен, а ярък лъч в нощта,
безспир да съзерцавам отдалече,
като отшелник безсънен над света,
как приливи редят свещен ритуал
и пречистват всички земни брегове,
как снегът застила заскрежен воал
по полета и планински върхове.
Да съм всевечен, непроменлив човек,
в гръдта на свойта любов склонил глава,
да чувствам вечно дъха й нежен и лек,
да будя трепет мил в свойте сетива.
Да я слушам как диша, няма да спра.
Така да живея - инак ще умра.

——————————

BRIGHT STAR, WOULD I WERE STEDFAST AS THOU ART

John Keats

Bright star, would I were stedfast as thou art-
Not in lone splendour hung aloft the night
And watching, with eternal lids apart,
Like nature’s patient, sleepless Eremite,
The moving waters at their priestlike task
Of pure ablution round earth’s human shores,
Or gazing on the new soft-fallen mask
Of snow upon the mountains and the moors-
No-yet still stedfast, still unchangeable,
Pillow’d upon my fair love’s ripening breast,
To feel for ever its soft fall and swell,
Awake for ever in a sweet unrest,
Still, still to hear her tender-taken breath,
And so live ever-or else swoon to death.