Джон Голсуърти

превод: Стефан Ив. Стоянов

Где нявга моите деди
браздили синитe води
и лодки чезнат не една -
разбити в буря на брегa;
там майка ми сега живей,
върхари, пясък, още мъх.
Връз цветовете светлина!

Девон, ти моята страна!
Где бодро моите деди
оряха земните гърди
и свиреха тогава те
все без насита от сърце!
Раздухва мойта майка там
дърва на воля в буен плам!
О, дъх на пушек от дърва!
Девон, ти моята страна!

Где няма моите деди
на прах разсипват се сами,
погребан нека бъда аз,
щом сетният удари час
и спре сърцето ми във мир!
Там майка вика ме безспир!
На вятър западен шума!
Девон, ти моята страна!

Където моите деди
се покоят, аз тръгна ли,
на лейте сълзи за смъртта
ми; тъй без смисъл е това!
Вий мене скрийте без тъга
във вярна майчина ръка! -
Червена сетя ли земя:
Девон, ти моята страна!

——————————-

в. „Завой”, г. 1, бр. 18, декември 1939 г.