Денчо Владимиров

Организираха му хубав бенефис артистите и режисьорите в театъра.

Директорът Кръстю произнесе прочувствена реч на която даже артистично се просълзи и накрая завърши с думите, че макар и вече пенсионер народният артист е винаги очакван на сцената.

Ще го викат за характерни роли - в това вече негово старческо достолепие той чудесно може да играе монарси, магьосници, зли духове, извънземни, комисари.

- Благодаря - каза артистът като се поклони на публика и колеги. - Но аз не мога да издържа в панелка без работа и месец в града. Затова отпрашвам на село. Там, в опустялата си бащина къща ще изиграя последното си действие и ще дочакам падането на завесата.

Как ли не го раздумваха артистите да не рискува да ходи в село Н., което бе известно вече и извън страната с високата си циганска престъпност, чиято жертва ставаха най-вече старци и старици.

Откакто станаха демократичните промени, полицаи не се навъртаха в селото, и на тях им бе мил животът.

Останалите живи няколко десетки старци един по един или измираха, или отиваха при синове и дъщери в градовете.

Селото умираше.

Мъж с характер обаче бе народният артист Василев.

Напълни една раница с консерви, хляб, кашкавал, бири и потегли за бащиното село. Сам. След трите му развода последната му млада жена , артистка, бе забягнала с богаташ във Франция.

„Не мога да живея вече в такава фашистка страна! Вие не виждате ли какъв бардак е навред и насилие!” - декламира тя революционно като ремсистка пред колегите от театъра.

Отиде до бащиното село артистът пеш.

Отдавна автобуси не минаваха по пътя до там. Не било рентабилно за автобусните фирми.

Влезе в двора и от далеч зърна да се разбягват като го видяха мургави младежи. Цигани. Или както им викат официално - роми.

Потегна до вечерта оградата, накрая изморен се прибра по тъмно в стаята на горния етаж, на който вратата бе желязна.

Постави я още докато старите бяха живи.

Тогава постави и железни решетки на прозорците на къщата…

Изяде народният артист сладко-сладко една консерва “Русенско варено” , изпи бутилчица бира и се унесе в сън.

Но сепнат се събуди.

В двора, в тъмното, се чуваха стъпки.

Бяха му дошли „гости” .

Откъде са влезли?

Дворната врата бе залостена.

Значи все пак - през оградата?

- Ами то каквото е имало за крадене из двора, вече са го отнесли… В къщата обаче не могат да влязат - каза си народният артист и отново се унесе. Отвори си и ново шише бира.

Но скоро пак се събуди.

Някой викаше отвън:

- Хей, стопанино, кога да дойдем да ти прекопаем двора от тревата! Заприличал е на джунгла, ще ти се навъдят змии!

- Нищо - извика се в настроение от бирата Василев. - Ще ми правят компания. А може и зоокът да направя.

- Излез, бе дядка, излез да се разберем. Няма да ти искаме много пари за прекопаването. Само по двайсет лева надница, пет човека сме…Една стотарка ще дадеш да се почерпим…

- Хайде, вървете си, не ми трябват копачи - пак се извика в настроение от бирата Василев. - А ако трябва аз ще развъртя мотиката… Меч съм въртял на сцената. А сега искам да поспя.

- Ти ли бе, дъртак - коментира нелюбезно някой отвън. - Ти си „пътник” , излез да се разберем, окажи ни гостоприемство, знаем че е останала ракия от баща ти, ще почерпиш, ще се сприятелим…

- Абе аз нали ви казах, че искам да поспя, стар човек съм…. - вече по-тежко се изрази народният артист.

- Няма да спиш, бе. Докато не се съгласиш да ти прекопаем двора и да ти помогнем за ракията…

- Хайде, вървете си. Иначе ще позвъня на 112! - викна строго народният артист и тогава чу да се тропа по прозорците и вратата.

- О, така ли? - ядоса се той. - Ами тогава монопектакълът ми ще започне. Подготвил съм се за премиера.

Народният артист отиде до електрическия ключ до желязната врата и го завъртя.

Целият двор се освети от театралния прожектор, който бе домъкнал с голямо пъшкане и монтирал под покрива.

Натисна бързо и клавиша на стария магнетофон, марка „Грундиг” , който си пускаше в предишни години тук с музика.

Но по високоговорителя сега се разнесе мощен кучи лай и ръмжене.

Миг след това - и пронизителен звук на полицейска свирка и сирена на полицейска кола.

А на един от тъмните прозорци на етажа се появи… призрак, който зловещо се смееше!

Призракът бе самият народен артист, който си бе запазил костюма и маската от тази роля в „Макбет” и сега ги навлече отново за новите обстоятелства и нужди на времето.

Проехтяха от магнетофона и серия оглушителни изстрели на пистолет „Макаров”. Бам, бам, бам!….

Навън се чу тропот от бягащи хора, ужасени викове и после се възцари тишина.

Но все така кучетата лаеха настървено от високоговорителя. И внезапно към техния лай се прибави и вълчи вой!… Смразяващ.

„Откъде се взе пък този вълчи вой? Преигравам!” - недоумяваше народният артист.

На сутринта той като се разходи из отвоювания отново от нашествениците двор, седна под крушата и се размисли: наистина откъде се взе в спектакъла този вълчи вой сред грозния лай на кучетата?

И се досети.

Беше помолил младото тонрежисьорче на театъра да му направи на касета микс от всички от снощните звуци.

Но младия ново постъпил тонрежисьор бе от Пловдив, а там, в този град от двайсет години си нямат зоопарк. Та той, младият тонрежисьор, от дете не е виждал жив вълк и затова не може да го различи от куче!

И когато е смесвал в една касета за народния артист звуците от различни касети със звукови ефекти, той вкарал там и вълчия вой от касетата с изобразения на нея вълк, така много приличащ на някаква порода куче!

След нощния мултимедиен спектакъл на народния артист повече нашественик не припари в двора

Нещо повече.

Казват, че циганската престъпност в района е намаляла до нула, по отчетите на полицията.

- Абе ако трябва, ще тръгна на гастрол със спектакъла си из цялата страна… - си каза развеселен народният артист и пак си отвори шише бира за награда.