Иван Рудников

ТЪРНОВСКА ФРЕСКА

Колко ли пъти е трепвала
изкусната ръка
на древния майстор,
когато е искал да те изографиса
върху небето
на вековете!
Какви линии на устните -
от никого недокоснати!
Какви очи -
от решетките на ресници
замрежени!
Какъв оазис
на твоята моминска снага,
където никой смъртен
не е могъл до утоли зноя
на своята обич и жажда!
Никога не ще спрат
да светят
звездите на нежните фибули
в нощта на косите ти.
Твоята гръд
лежи неусмирена
зад студеното злато
на тежката ти огърлица.
Зад теб издигат в закрила
копията на своите бойници
белите ти палати.
А слънцето
е впрегнало за теб
в колесницата си
всичките ветрове на света.
Ти си най-чудният дар
на боговете.
Пред тебе бледнеят
толкова много величия.
Коя си ти? И на кого?
На всички. И ничия.
Винаги царствена
И недостижима.
И близка. И далечна.
О, наша тайна -
неразгадана и вечна.

УСМИВКАТА НА ВЕЧНОСТТА

На всички времена върху стената
е тя усмивка-образ, вечно жив.
Усмивка-светлина от глъбината
на свят загадъчен, на свят красив.

С усмивката една на Мона Лиза
в беди и горести се аз теша -
дълбоко в мен тя с тайните си влиза,
съединила в миг душа с душа.

Усмивка - цяла вечност и вълшебство,
прозрение - от гения наследство.
Съкровищница на духа за мен.

Една усмивка на жена - ми стига
да ме пленява и да ме издига
над всеки гнет и мрак, над всяка тлен.

МАЙЧИНА ЛЮБОВ

Път й правят в зори класовете -
тя пристъпва с цедилник на гръб,
а във него - дете като цвете,
за жената - товара най-скъп.

С грижа майчина, с радост го носи -
упование, вяра и мир,
пек не чувстват нозете й боси,
тя така би вървяла безспир.

Очи детски - роса от небето,
дар най-мил - на живота венеца,
за мечти, и за обич роден.

С юлски зной я съпътства полето,
тя не спира, на гръб с младенеца -
на Земята ни - бъдния ден.

МЕЧТАТЕЛКА

Срещу самото слънце сякаш тихо крачи
най-грациозната фигура сред всички фигури,
изваяна от пясъчници и от бигори,
пред здрач, в мечтание притворила клепачи.

За някой мъж ли с аполонова осанка
отдавна мисли си, оставил я в очакване -
Тя няма сълзи и въздишки за оплакване -
като изсъхнала от горести фиданка.

Тя пита месеца, небето и звездите
дали пък с друга някъде честит е,
да го намери - моли вятъра тя даже.

И той дали при нея някой дан ще свърне,
безмълвен от любов и свян, да я прегърне,
това не може никой, никой да й каже.

ОЧАКВАНЕ

Сърцето ми е остров.
Навътре във морето.
От бреговете - настрана.
Към тях той няма никога
да се завърне -
като разлюбен от жена.
Посреща приливи.
Изпраща отливи.
Очаква той най-грациозната,
най-чистата вълна
да го прегърне.

ЦВЕТОНОСНА ВИЕЛИЦА

Откъде буйно, изневиделица
завъртя небесата виелица
с цветовете най-ярки,
най-пищните
от венчилата златни на вишните.
Като деви с гирлянди и обици
се понесоха в пролетни облаци.
Дали тръгнаха, багрени с краските
да обсипят любимите с ласките
да ги грабнат със танца, крилатия
в топлината на свойте обятия.