ОБИЧ
Пчелица малка с песен всеки стрък прелита
и трепка в сладкия разтворил се цветец.
- Ела, ела при мене във житата,
виж: тя събира дом от жълтия прашец!
Над нея нежно грее и се радва слънце златно
мушичката че на живота смисъла отгатна.
О, слънце, чуй как пее радостно душата -
нима що е живот и аз го не разбрах?
Виж моя дом, труда ми и децата,
във тях аз здраве, сила нали влях?
Пчелице малка, пей за грижата ни вечна на земята!
Ти, слънце ясно, грей над майчината обич свята!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 14, 6.09.1938 г.
