Стефан Стоянов

***

Кога ръцете си подават
веч двама за разлъка,
започват те във плач да сдавят
безкрайната си мъка.

Ний двама с тебе не плакахме,
ни „ах”, ни отчаяние;
дойдоха после те, сълзите
на нашето страдание.

——————-

в. „Светлоструй”, г. 9, бр. 1, септември 1936 г.