Бертолд Брехт

превод: Димитър Стоевски

ПРОЛЕТТА НА 1938

Днес, на Великден, ненадейно
над острова фъртуна се изви
и храстите, раззеленени вече,
посипа сняг. Аз пишех
едно стихотворение
и в него сочех с пръст
онези, що подготвяха война,
която би унищожила
материка и острова, народа.
Но моя малък син ме дигна
и ме заведе пред едно дръвче -
пред зарзалата до самата къща.
Загърнахме безмълвно
с един чувал дръвчето,
което зъзнеше.

НЕПОБЕДИМИЯТ НАДПИС

По време на Световната война
в италианския затвор Сан Карло
в една килия, пълна с арестанти -
пияници, джебчии и войници,
един войник-социалист написа
с химически молив върху стената:
Да живее Ленин!

Написа го така високо горе
във полутъмната килия, та
едва-едва го виждаха очите,
макар че бяха буквите огромни.

Пазачите, когато го видяха,
изпратиха веднага бояджия
със кофа вар и той със дълга четка
замаза заплашителния надпис.
Ала понеже мина със варта
единствено по писмените знаци,
в килията сега блестеше бяло:
Да живее Ленин!

Замаза после втори бояджия
с широка четка надписа изцяло
и той за часове изчезна, но
в зори варта изсъхна и под нея
се появи отново онзи надпис:
Да живее Ленин!

Пазачите изпратиха тогава
един зидар със нож в ръката, който
една след друга буквите изстърга.
Игра си близо час така, но свърши -
накрай в килията, безцветен вече,
но издълбан дълбоко във стената
стоеше надписът непобедим:
Да живее Ленин!

Сега стената съборете! - каза
войникът, който беше го написал.