ПЪТ
Из книгата „Добри думи” (2013)
ПЪТ
Животът ни е рай и ад,
но пътищата наши
до магазина и назад,
и пак са пълни чашите!
До магазина и назад,
докато свят светува!
Но този нескопосан свят
не ни интересува!
Ще пием за живота нов,
за светлите ни чувства,
за всеотдайната любов,
за вечното изкуство!
Това е Пътят чист и свят,
със Божието слово!
До магазина и назад,
и след това отново!
А всичко друго суета,
в която всеки скита.
Ще се търкаляме в калта,
докосвайки звездите!
А после ще настъпи миг
на страшните кошмари.
Лежиш, като ранен войник,
и няма санитари…
НА ЕДИН ПРИЯТЕЛ
Ти питаш пак какво ли става с мен?
Ти си забравил, че веднъж ми каза:
Със още един ден възнаграден,
със още една нощ ще съм наказан!
Живея сякаш в Края на Света,
а може би в Началото все тая!
аз се мотая в мойта самота,
не зная, докога ще се мотая…
Живея като теб през куп за грош.
Като че ли все още не умирам,
но с мъртвите говоря всяка нощ,
а с живите въобще не се разбирам.
След всичките измами и лъжи
за истината място не остана.
Кажи, приятелю, че ти си още жив!
Какво ще стане с теб, какво ще стане?…
ВЕРКА, НАДКА И ЛЮБКА
В памет на Александър Башлачьов,
последният от гениалните бардове
Беше прекрасно!
Живееха с нас
Верка, Надка и Любка!
Любка ни готвеше,
Верка чистеше,
Надка ходеше на пазар.
Но изведнъж
те ни напуснаха.
Сега
всеки е в свойта черупка.
Сам си е роб,
сам си е господар.
Весело беше
с Любка, Надка и Верка!
Любка пееше,
Верка бъбреше,
а Надка вдъхваше ни кураж.
Къде да отидем сега?
На кръчма? Или на черква?
Всеки за себе си
е и затворник, и страж.
Така се получи.
Но ме измъчва загадката:
защо тази загуба тъй неочаквано
ни сполетя?
Дали ще се върнат при нас
Верка, Любка и Надка?
Празна е къщата,
нашата къща е мъртва без тях.
АКТРИСА
На Милена
Театърът не е игричка,
не е площадка за игри.
За мен Театърът е всичко,
и нещо повече дори.
Да, той е моята вселена,
да, той е моят роден дом.
На скъпоценната ми сцена
аз стъпвам плахо, мълчешком.
Да, аз за него съм принцеса,
робиня съм за него аз…
И пак мигът дойде: “Завеса!”
И моят глас лети към вас.
Тук всеки зрител е свидетел.
Със сълзи или пък със смях
той вижда мойта добродетел,
той не осъжда моя грях.
На всички мисли, чувства, страсти
аз виждам тайнствения ход.
За мен Театърът е… щастие.
А всичко друго е… живот.
АВТОМОБИЛЕН СОНЕТ
Един приятел, богаташ и сноб,
ми даде да покарам “Мерцедеса”.
И тук се появи божествена принцеса,
която аз качих на автостоп.
Закарах я до родния Пирдоп,
с уиски я почерпих, пях английска песен.
Престанах да й бъда интересен,
когато казах, че обичам боб.
В “Трабанта” мой сега бензин наливам,
ще търся булка скромна, работлива,
макар да зная истина жестока
това е супердефицитна стока!
Ще я обичам цял живот до гроб,
ще пия гроздова, а тя ще готви боб!
ПОСЕЩЕНИЕ
Меня сегодня Муза посетила…
Вл. Высоцкий
Плебейско битие, библейски бит…
Но всичко има таен смисъл, когато
отваря се вратата, и Ерато
посочва пътя, в облаците скрит.
И ето тя отново ме зове!
Не… Няма никой. Само ми се струва…
Тя сигурно празнува и пирува
с поредните царе и богове.
Но може би изчезналата Муза
с температура, с лоша диагноза
лежи в леглото? И очаква тя,
че аз най-после, притеснен и гузен,
без никаква поезия и проза
днес или утре ще я посетя?!
КУЧЕТО НА МОЯТА ПРИЯТЕЛКА
Кучето на моята приятелка
е от някаква смесена раса.
То от Съдбата є е изпратено,
и този подарък е просто прекрасен.
Кучето на моята приятелка
е много артистично,
защото тя е актриса.
Аз го разхождам насам-натам и обратно,
това е приятно, но има и рискове.
Защото затрупани са с отровни боклуци
красивите градинки с крехки рози.
Кучето тича, след него аз куцам,
трябва да го пазя от помияри и булдози.
Кучето на моята приятелка
на много неща ме научи.
Да се старая да бъда човек,
макар че понякога
иска ми се да съм куче.
Кучето на моята приятелка
разхождам всеки ден, и топъл, и хладен.
От мен то няма да бъде загубено,
нито продадено.
И аз от него
няма да бъда предаден.
АСТРОЛОГ
Под знаците на Зодиака
живуркат хорица безброй.
Все нещо искат, нещо чакат
палач, престъпник и герой.
Какво ли искат толкоз много?
Пари, коли и женска плът?
Но между Дявола и Бога
не могат да намерят път.
Прибира се човекът вкъщи
с мечта за по-добрите дни.
Не подозира той, че нищо
не може да се промени.
По улиците щом се скита,
си мисли, че е малък цар.
Поглежда рядко към звездите.
О, жалка и нищожна твар!
Не знае той, че е обречен
да се превърне в кал и прах.
Той си внушава, че е вечен,
живее в първороден грях.
Като изпия питието
във весел час и в тъжен час
във тайните на битието
мъжествено прониквам аз!
КАТО ЦЕНТУРИОН
Умира, умира още един ден,
още един ден от живота ми умира.
Защо ли тъй неизбежно той беше роден,
заченат в лоното на Вечността
от семето на Всемира?
А в моята ергенска бърлога
на самотата ми Храм,
последната цитадела пред живота страшен,
аз мисля за моите приятели,
които са т а м,
но те са и в мен,
на душата ми стражите.
Като центурион след Канската битка броя
изпотъпканите от слоновете другари.
Какви кански усилия!
Какъв още боен план да скроя?
Колко лесно се палим!
Колко бързо изгаряме!
А тези, на които в приказните страни
от наслажденията плътски вече им е писнало,
нека да броят щастливите си дни
и да ми изпращат весели епистоли.
А какво ли да кажа за стария Рим?
Там не ме помни
нито една куртизанка или матрона.
В душите си и родния Рим ще изгорим,
много ни пука кой си прерязва вените,
и кой сяда на трона!
Но моите мъртви са с мен. Щеш не щеш,
те са в мен, на душата ми стражите.
Трудно е да живееш. Лесно е да умреш,
но да знаеш поне, за какво да се раждаш!
Уморен е от битките старият центурион.
Но пак трябва да се събират кохортите.
Пак съм готов за живот.
Почти като ембрион!
Мъртвите ще ме крепят.
Живите да не ме изпортите!
