ВИДЕНИЕ
ВИДЕНИЕ
Нощта удавя плахите сияния
на гаснещия февруарски ден
и с някакво невнятно обаяние
вълнува здрача и кръжи край мен.
Какво ми шепне с нежно откровение,
къде ме мами в тишината тя?
И ти - самотно, приказно видение -
яви ли се, далеч ли отлетя?
Със ласкав звън ме срещат булевардите,
с неонов чар витрините зоват,
но аз блуждая ням под милиардите
звезди и диря тайнствения път
към твоите трептения неведоми
и вслушвам се в заспиващия град
и сякаш чувам сънни гласове да ми
нашепват името на твоя свят.
Ти нямаш образ, но живееш в трелите
и в заревото чисто на града,
запомнил подвизите и разстрелите,
пил виното на тая свобода.
И мен ми стига хубавата истина,
че тук, сред тия звуци н съдби,
трептиш н ти - смирена и пречистена
и дириш ме в безброя
може би.
ПЛАНИНСКАТА КРАСАВИЦА
Тя ме посрещна с бяла тишина
под синкаво-зелената си мантия
и ме облъхна с полъха си на
старинност и романтика.
На планините девствения чар
бе изгравиран тъй върху лазура - та
изглеждаше небесният грънчар
да си е плиснал там съда с глазурата.
Оттам навярно вземат цвят зелен
и синя глеч грънчарите изкусни,
които хващат погледа във плен
и раздвояват от почуда устните
със свойте стомни писани… Сега
Берковица в омара е заплувала -
подобно булка, спяща на брега,
вълшебната си сватба засънувала.
Безценни дари е стъкмила тук
грижовната й майка - планината;
и пъстър мрамор, и вековен бук,
и на омайно биле
аромата.
Ще запленява с накита си тя.
И да захвалят гостите калесани -
ухаят жълти дюли и цветя
и мамят тежки гроздове, повесени
на старите чардаци; и от бял
берковски мрамор домове красиви
пречупват през стъкло и през метал
на бъдещето
светлините живи.
