Светла Ракитин

РОЖДЕН ДЕН

На моя син

На шумното ти тържество в разгара -
развеселен и някак шеговит -
за първи път пред близки и другари
танцуваш с мен.
Невероятен миг!
Завърташ ме край празничната маса.
Надигам се на пръсти да те стигна,
и иде ми със пълен глас да викна:
- Боже мой, колко си порасъл!
Над нас блести
и грее полюлея
като искрящо, слънчево небе.
Летиме сякаш в хукнала алея
и дишам непознати ветрове.
И вярвам,
вярвам в бъдното, в доброто.
Светът е млад.
Светът,
светът сияй!
И радостно ти шепна на ухото:
- Как хубаво танцуваш, Николай!

УТРЕ КАТО СТАНА

Инциденти,
рак
или инфаркт…
И приятелите ни редеят.
Как изтече тоя живот?
Как?
А в душата талвегът шуми
и нанякъде ни носи.
Колко брегове и светлини!
Колко непредвидени въпроси!
А в душата неуморен глас
хитро слави и крещи „Осанна!”
И пак чакаш хубавия час.
И си казваш:
- Утре като стана…