ВЯРВАЙ!
Не съм песимист и затова, може би, не съм наклонен да гледам на нещата само от лошата им страна и да не намирам нищо добро в света и хората.
Нямам и онова, тъй характерно, тъжно и мрачно настроение, което отделя песимиста от оптимиста.
За мене всичко има две страни, като медала, а животът - два тона: черен и бял, т. е. мрачно и светло и невем затова, вярвам в доброто, справедливостта и любовта.
А това за днешното материалистично време не е малко.
И ти, драги читателю, вярвай в тия от мнозина забравени добродетели, за да крепне духът ти и краката ти да стъпват по-бодро! И винаги върви срещу слънцето - то е светлината, а в светлината не се губи пътят.
И животът ти ще бъде по-лек, по-смислен и главно, по-светъл…
Да, драги читателю, ти трябва да вярваш в нещо. В какво?
- Все едно, но ти трябва да вярваш; да вярваш и да знаеш, че човек винаги различно съди за другите и за себе си; че великото се руши от омразата, а нищожното се издига от любовта.
Любовта, драги читателю, е най-големият бисер в диадемата на човешкия живот и ти с пълно право можеш да се гордееш с нея. Тя е често пъти цената и смисълът на един живот.
Прочее, драги читателю, вярвай!
——————————
в. „Обществена трибуна”, г. 17, бр. 745, 5.08.1942 г., подписано: М.
