В СВОЯТА ГРАМАДА МНОГОЛИКА

Юрий Панкратов

превод: Красимир Георгиев

В СВОЯТА ГРАМАДА МНОГОЛИКА

В своята грамада многолика
дреме с разоряваща вина -
страшна със съдба с мечта велика,
страстна, странна, моята страна.

Звездните сцепления се стичат
зад гори, морета, с вихър друг,
сякаш струпани в ята логични
жерави, стремящи се на юг.

Орбита неведома ни хвана
в галактическия звезден път
и в пустини, с вечност окопани…
След плътта безсмъртен е духът.

Всичко свършва - и добро, и лошо,
чезнат суети и красоти.
Може само свято слово мощно
още, сякаш слънце, да блести.

Дълго чака чудото Русия!
По какви пророчества лети
в ден свещен небесният месия,
да й върне вяра и мечти…

——————————

ВСЕЙ СВОЕЙ ГРАМАДОЙ МНОГОЛИКОЙ

Всей своей громадой многоликой
дремлет в разорении она -
страшная судьбой мечты великой,
страстная и странная страна.

Улетают звёздные сцепленья
за моря, леса и скользкий луг,
словно неслучайные скопленья
журавлей, стремящихся на юг.

Мы внутри немереной орбиты,
меж галактик звёздного пути
и пустынь, что вечностью обриты…
Только дух не смертен во плоти.

Всё уйдёт - и доброе, и злое,
есть конец тщете и красоте.
Разве что останется святое
слово, словно солнце в высоте.

Долго ль станет чуда ждать Россия?
По каким пророчествам сочту
день, когда сойдёт с небес мессия,
чтоб вернуть ей веру и мечту…