ЕЖ
превод: Богомил Райнов
Змията не седи там дето ежът свит е.
„Ей, бяс такъв проклет! Ей, дяволе с бодлите!
Добре ще ти платя, почакай само ти!”
На ежа тя така реши да отмъсти,
но като нямаше за туй самичка сила,
на пора повери със хитрички слова
това:
,3а зимата я виж как съм се запасила,
виж този тлъст и едър еж,
във него има хапване доволно.
Обаче сам вземи го, драги, ако щеш -
за дружбата ни давам ти го доброволно.
От ежа хапнеш ли си малко, поре, знай
не ще поискаш друго да ядеш!’
Да се гости с месце на еж
поиска се наистина на пора май:
„Ала от кой да почна край?”
„От който шеш,
от който щеш!
От който щеш! - съветва го змията. -
Ти можеш да го загризеш за слабината,
или да забодеш в корема му зъбите,
но само не бави!”
Обаче ежът на кълбо се сви.
А порът, с хълбоци извити,
от хищна страст обзет,
връз ежа хвърли се напред
и се натъкна… на иглите.
Змията съска: „Ей, дави, дави пръв!
Какво се бавиш? Див недей накрая става!”
Ала на порът вече му призлява,
и муцуната му е в кръв.
„Дави го ти сама - сърдито порът рече. -
И яж самичка… без дележ.
А пък на мене гостбата от еж
не ми се струва тъй разкошна вече!”
Поука: Биха ни изяли враговете,
ако от тези, що с война ни плашат,
но бе запазена страната наша
с милионите бодли на щиковете.
1947
