Йордан Атанасов

ОЧАКВАНЕ И СТРАСТИ

150 години от Априлското въстание

Усещане за свобода жадувана се носи
пред облаците тъмни,
непознати.
Началото на битките е,
но въпросите
пулсиращи светулки са…
- в сърцата.

Струи надежда.
Във зачернената нива -
душата българска - надеждата попива.
Във този град
със много имена описан
днес кръст и нож
до пистолета дишат.

Потайна радост в улиците му извира.
И заралии чакат
оня неизмислен час,
когато тук ще дойдат руски богатири
и ще ечи небето
от славянски глас.

Очакване и страсти.
Сега е времето.
Сега страхът дълбае ями във тирана.
Славейков-старши
сбира млада смяна.
И никне свободата като житно семе.

Не знае още
за превратността градът:
че утре турчинът
ще му пролей кръвта,
и ще бесней от бяс над бащино огнище.
И как от този град
не ще остане нищо.

Но този град
с годините възражда всичко:
площади, улици и къщи, южен смях…
И аз, макар поет незнаен,
имам лично
живот отдаден в него
със любов и грях.

ХАРИЗАНИН

На Димо Узунов

Атон. Света гора Атонска.
Поклон!
О, тази фасада от камък висок
и тези икони и църкви!
И моля се аз през нощта
сред свещи горящи,
икони, светци и монаси.
И виждам Паисий как пише
прегърбен.
И плаче…

А после сънят ми е кратък,
че утре любов ще харизвам.
С труда си ще чувствам,
че сякаш съм жител
на тази република бяла.

Маслини бера, калибровам,
пренасям чакъл и
засаждам домати;
живея с агрегати,
компресори, хаспели,
настройвам компютри…

Едно общество -
във служба на вярата!
Тук всички животи са мъжки!
И сам изрисувал се свят,
светец на иконата,
Св. Георги Зограф благославя,
труда доброволен на рабите божии.

И мен - харизанинът млад.

БЕЗ ПЕРДЕ

Цял живот в мрачина е живял…
И се плаши сега,
че започва да вижда по-ясно
планината, гората и птиците,
очите на хората, формите…
От там - и душите…
Всичко е в повече ясно,
отколкото Бог преди му бе дал.