ВЕЧЕР С ПРОСТИТУТКА
Проститутката знае как да дава и как да взема. Умее да накара мъжа да се чувства способен дори когато е бедно надарен, лош любовник, висок четири фута и с лице, харесвано само от майка му. Ксавиера Холандер (1)
Докато жената се изкачваше нагоре по стълбите към хотелската стая, тя му се видя много съблазнителна: и от черната й къса пола, и от коженото палто, и от сладникавия й парфюм гъделичкащи сладострастни тръпки пронизаха тялото му.
Най-после вечер с проститутка.
Всичките му приятели бяха опитвали вече какво ли не - и проститутки, и групов секс, и перверзии - само той още се дърпаше и не искаше да пробва нещо по-различно, макар че дълбоко в душата си, в неговата семпла душа на съвестен интелектуалец, в съвсем обикновената му и незабележима душа на дългогодишен държавен служител, дремеше палаво любопитство. То може би щеше да си дреме така завинаги, ако повсеместната ежедневна реклама на порока не атакуваше вниманието му отвсякъде.
Сутрин, когато Петър Мижев тръгваше на работа и се спираше пред закусвалнята с намерението да си купи топла баничка, но накрая все се отказваше, за да има пари за децата, от съседната будка за вестници от кориците на списанията го гледаха с игривите си очи разголени момичета, на които сякаш всичко беше наред и които нямаха никакви проблеми и никакви задължения, освен да се събличат. Те изглеждаха като същества от друг свят и не брояха стотинките си за месечните разходи, нито се чудеха дали да си купят кифла с мармалад или пък геврек. Техният свят беше дързък и лекомислен.
А когато човек вижда всеки ден най-различни момичета по списанията и все разголени, умът му свиква с тази гледка и полека-лека палавото любопитство се промъква в него. Постепенно ежедневните грижи започват да му се струват доста сиви, семейството - твърде скучно, а съпругата - прекалено старомодна с досадната си вярност. И така започва да дреме любопитството в съблазнената вече душа, докато не дойде оня миг, когато връхлита истинското изкушение и човек вече не може да устои, защото всички са минали по този път, всички правят така, значи е нормално. Две-три приятелски потупвания по рамото, две-три намигвания и човекът хлътва в обятията на сладострастието.
Така се случи и с Петър Мижев.
Почерпи се една вечер с приятели, пийна си повечко, главата му се замая и тогава изневиделица, като по поръчка, в ресторанта влезе негов стар приятел-бизнесмен. Щом го видя, той му се зарадва като на роден брат и за да се похвали, като всеки забогатял българин, колко е напред, поръча бутилка уиски и се започна голямата приказка с „тежките” мезета, а после бар, още една бутилка уиски и накрая, накрая дремещото любопитство запя химн в чест на благосклонната съдба. Приятелят-бизнесмен почерпи Мижев и с една… проститутка. Той му я избра, той му я плати, плати му стаята в хотела и му даде пари в брой. Този човек беше наистина много напред, защото вече притежаваше пет бензиностанции.
И като всеки чистокръвен българин, почерпен с независимо какво, и поради дремещото любопитство в душата му, Петър Мижев прие подаръка „от сърце” и тръгна след жената в тъмната нощ.
В бара той не можа да я огледа добре, защото се смути: запомни само дебелите нечервени устни и закръглените бедра в розови чорапогащи, но сега, като се изкачваше след нея към хотелската стая, той чувстваше как кръвта му пулсира в слепоочията и възбудата от тази неочаквана авантюра завладява цялото му същество. Най-после вечер с проститутка. Най-после.
Като всеки съвременен човек, той беше гледал и еротични предавания по телевизора, и порнофилми на компютъра си, и жадуваше да преживее някакво чудо. А „чудото” в розови чорапогащи го чакаше да отключи вратата на стаята и дъвчеше дъвка. Щом Мижев отключи вратата, жената я срита с черния си ботуш и двамата влязоха вътре.
- Каква мръсотия! - огледа се тя, макар че стаята съвсем не беше мръсна, а изчистена и подредена.
- Искате ли нещо да пийнем? - попита ни в клин, ни в ръкав държавният служител.
- Нали досега си пил? - отвърна му нахално жената.
- Аз за вас… - не довърши Мижев.
- Аз съм пила, пила, охо-о-о… Недей забравя, че съм на работа.
- Ами тогава…
- Ами тогава - да работим - каза тя и започна да разкопчава коженото си палто.
- Толкова бързо? - попита глуповато той.
- А как желае господинът? - каза подигравателно жената и изплю дъвката си, като я залепи на цигарената си кутия.
- Нали ви платиха за цялата нощ?
- Да - за цялата нощ, но не да се гледаме, а…- тя пламенно погали дясното му бедро.
- Да изпушим по една цигара - предложи сконфузено Мижев и започна да търси цигарите из джобовете си, без да забележи, че те бяха на шкафчето пред него.
- Запали от моите - почерпи го жената и се разсмя, докато му поднасяше огънче. - За пръв път ли си с жена като мен?
- За пръв път.
- Надявам се да ти хареса с една… „жрица на любовта” - тя изрисува дъга във въздуха с лявата си ръка.
- Не знам.
- Аз знам - тя свали ризата си и започна да разкопчава ципа на полата.
В този миг вълнението на Мижев сякаш умря: розовите чорапогащи се превърнаха в розова пелена пред очите му, които вече виждаха само червените дебели устни и кафеникавите зъби зад тях.
- Хайде де - каза настоятелно жената, - или искаш по бързата процедура?
- Аз… искам…
- Платиха ми за цяла нощ. Цялата нощ съм твоя. Хайде.
- Аз… не знам - смотолеви Мижев и си свали вратовръзката.
- Знаеш, знаеш. Да не си хлапак, как да не знаеш.
Жената го целуна, а той започна да сваля чорапогащите й, които се свиха до белите й крака, като съблечена змийска кожа. Инстинктът все пак си каза думата и тялото му веднага реагира на младата и стегната женска плът.
В леглото жената взе всички предпазни мерки. В момента, когато той вече щеше да проникне в нея, тя твърдо му каза:
- Презерватив! - и извади един от чантата си.
Да, без предпазни мерки не можеше, но той очакваше нежност, топлота и ласки. Възбудата му спадна и после половин час жената се опитваше да я върне с всичката виртуозност, на която беше способна в изтънчената орална любов.
Мижев лежеше, гледаше тавана и не изпитваше нищо. Почувства се чужд, ненужен и глупав. Много глупав.
Най-после се отпусна, мъжествеността му се надигна, проститутката му надяна презерватива и той проникна в нея. Тя го изгледа със студен поглед. Той се смути, но за да не спадне пак възбудата, сега тя го яхна отгоре и като викаше и пъшкаше така изкусно, сякаш беше на приемен изпит в НАТФИЗ, най-театрално инсценира оргазъм и го ухапа по ухото.
Оргазмът на Мижев беше настъпил малко преди нейния изкуствен трепет и двамата запалиха цигари.
- Не беше зле като начало… Че отпусни се малко де!
- Искате ли да поговорим? - попита я той наивно.
- Да поговорим? Да. Може. Само не ме питай защо и откога съм в занаята. Ти и без туй си доста старомоден.
Тя смъкна презерватива от него и го хвърли в кошчето за боклук до вратата.
- Приятно ли ви е това, което правите? - попита Мижев.
- Ти как мислиш?
- Не знам.
- Ти май нищо не знаеш. Естествено, че донякъде ми е приятно. Сексът си е секс, но… нали знаеш… да де, ти всъщност нищо не знаеш… Купонът си е купон. Да тече купонът!
- Работили ли сте…
- Говори ми на „ти” - каза тя, - всички ми говорят така.
- Добре де - смути се пак Мижев, - работила ли си нещо преди това?
- Преди това не съм работила нищо, защото учех - отвърна тя намръщено. - Завий ме, че ще настина.
Едва сега Мижев видя, че двамата са голи на леглото и не са завити. Той я зави внимателно с одеялото и отиде в банята да се измие.
Пусна душа и го обля кафява, тъмнокървава вода. Той инстинктивно се отдръпна. Водата се избистри и потече топла и освежителна по намръзналото му тяло. Сякаш дузини карфици, го пронизаха водните капки. Мижев изпита същото чувство както когато ходеше на акупунктура при един китайски лечител, който още повече задълбочи мигрената и продължителната му невроза. И двете заболявания държавният служител едва успя да излекува с усилен труд и редовно пиене на ракия вечер след работа. Най-много, обаче, му помогна любовта на съпругата.
Като се сети за нея, на Мижев му стана неловко и макар да беше сам, се изчерви. Колко по-различно беше всичко у дома от тая пошла акробатика. И защо трябваше приятелят му да плаща двеста лева за цялото това безсмислие? С тези пари той можеше да купи дрехи и храна за децата си. Нали самият той работеше за хиляда лева на месец? Какво нелепо същество е човекът? Защо са му парите, щом ги пилее за глупости? Ако неговият щедър приятел би дал тези пари на някой гладен скитник, ако всеки такъв като него проявеше милосърдие към бездомните, колко по-хубав щеше да бъде светът? Но не - парите трябваха за удовлетворение на суетата. Ако самият той, държавният служител Петър Мижев, беше поискал назаем тези двеста лева от приятеля си, той трудно би му ги дал, а после би му извадил душата, докато му ги върне. Защо?
Това ли е прехваленият човек - едно животно с много повече пороци и с много по-голяма доза глупост от обикновените четириноги? Щом това животно е разпънало един Богочовек, щом е срутвало храмовете Му, щом днес е заело мястото Му, какво може да се очаква от него? Прогрес, милосърдие, любов?
Нищо, нищо не може да се очаква от оскотялото човечество, освен злоба и гибел.
- Хей, какво правиш? - почука на вратата проститутката. - И аз трябва да се мия. Какво правиш?
- Ей сега излизам - отвърна Мижев, загърна се в бялата хавлия, закачена в банята и излезе, а след него валма пара се втурнаха на талази през вратата.
- Хайде бе, човек. Помислих, че си умрял вътре. Щото като те гледам, не си много млад.
Той не каза нищо.
Жената влезе в банята и пусна душа. Водата радостно започна да се стича върху розовото й тяло, сякаш искаше да го погали и нацелува. Проститутката наистина беше хубава жена: сочен бюст, като два портокала, се люлееше над сладострастния й корем, бедрата й бяха бедра на спортистка и тя цялата излъчваше непобедимата виталност на някаква самка от матриархална епоха или възкръснала амазонка.
Докато я чакаше в леглото, Мижев пушеше и си мислеше точно за амазонките и за древните жени от матриархата, които се сношавали с мъжете от цялото племе и властвали над тях. При представата си за промискуитета в ония диви времена, Мижев изпита шеметна и перверзна възбуда. Дълго разсъждава той за отминалите епохи и докато разсъждаваше най-различни образи препускаха в съзнанието му - ту амазонки пленяваха войници, напиваха ги, а после ги кастрираха и хвърляха фалосите им в морето, ту ги обяздваха като коне и препускаха върху тях подобно фурии, ту вакханки, изпаднала в сладострастен екстаз, пияни и чорлави, се сношаваха с кентаври, сатири и фавни, а животинският им вик „Евое” пронизваше простора. Танцуваха те над бесни огньове и се кълчеха, и се разголваха и нямаше спасение от плътската им алчност и лакомия.
Най-после проститутката, загърната също в бяла хавлия, излезе от банята и седна на леглото до него.
Тя дълго го гледа в очите, но сякаш не го виждаше, а вместо него пред нея се възправяше някой друг, скъп на сърцето й мъж. Мижев стреснато отмести поглед, защото не издържа отнесения й трансцендентен израз.
- С какво се занимаваш? - попита тя, като ни най-малко не се интересуваше от отговора.
- Чиновник съм…
- Тъй си и помислих - каза тя със студен глас.
Той й се любуваше като на антична мраморна статуя - красива, съвършена, но хладна и далечна, камък без душа, жена с тяло, жена само с тяло, полужена, ледена русалка и порочна вещица: грозна, въпреки красотата си, и отблъскваща, въпреки съвършенството си.
- Тъй ли ще лежим цяла нощ? - попита тя.
- Ами … не знам…
- Не знаеш, не знаеш… Аз ли да знам? - Тя се ядоса. - Имаш ли желание или нямаш?
- Ами… - смотолеви пак Мижев.
- Чакай да завъртя един телефон. Ако до час не го вдигнеш, се омитам. За какво да лежа тука и да гледам тавана… Ама много си скучен, много - тя леко го плясна по челото.
После стана, запали цигара и набра някакъв телефонен номер, подпря се на масичката между леглата и кръстоса голите си крака.
- Ало. Ти ли си? - гласът й изведнъж стана топъл, мек, гальовен, сякаш в нея се беше вселила душата на някоя гейша или на героиня от американска мелодрама. - След около час ще се върна. Да, да… последният клиент за тази нощ… Детето спи ли? Целуни я от мен… Много съм уморена… Да - след час… Обичам те!
Жената бавно остави телефонната слушалка, всмукна дълбоко от цигарата и се загледа пред себе си, все едно че беше съвсем сама в стаята, съвсем сама в целия свят.
В това време нещо в корема на Мижев се преобърна, скъса се, както се изтръгва котвата на кораб в бурно море и пропълзя като змия нагоре по тялото му. Някаква невидима ръка сякаш го стисна за гърлото и той усети, че се задушава. Чиновникът излезе на терасата и жадно започна да вдишва нощния въздух.
„Защо, защо - питаше се той, - защо?”
После пак влезе в стаята.
- Облечи се - каза на жената.
Тя се сепна и подскочи.
- Какво? Искаш да се облека?
- Да, искам да се облечеш. Изпушваме по една цигара, извиквам такси и те закарвам у вас.
„Защо - пак прокънтя в душата му, - защо?”
Тя бавно започна да се облича, като го гледаше почти нежно, а тялото й излъчваше непреодолим магнетизъм.
- Не предполагах, че си омъжена.
- А какво предполагаше господинът? Че съм някоя извънземна отрепка. Нищо подобно. Да, аз съм омъжена за един прекрасен човек. Имаме си дъщеричка… Някога той беше инженер, а аз преподавах в едно училище биология, но и двамата ни съкратиха. Едновременно. И оттам тръгна всичко…
- Нямаше ли някакъв друг начин, без това…?
- Без това падение ли? - тя се разсмя, но смехът й сега беше рязък, режещ, пронизващ. - А може ли да има падение в едно пропаднало общество?… Какво получи тази нощ ти от мене? Нищо. Какво получих аз от тебе? Пари. В нашия свят получаваме само пари. Всичко останало се превръща в нищо, защото тежестта на парите го смазва.
- А нещо друго…
- Друго няма. Детето ми трябва да яде, аз и мъжът ми трябва да живеем - това е. Да, това е. Какво че спя с няколко типа като тебе? Могат ли те да докоснат сърцето ми? Могат ли, те питам? Там е само той, там е само тя - моята Ива. Разбра ли?… Сърцето си пази, приятелю, сърцето - то е нашият извор, то е нашият живот… А тия хартийки какво са? Какво? - тя хвърли парите от портмонето си на пода.
Мижев й ги подаде.
- Вземи ги и се успокой. Аз те разбирам. Нека да изпушим по още една цигара.
Запалиха.
- Измислили ми някакви тлъсти данъци депутатчетата. Приравнили ни с разни екстрасенси, контактьори и всякакви други шарлатани. Някога сме били „жрици на любовта” - днес сме „курви”. А утре? Какви ще станем утре, когато всички ще бъдат курви? Тогава какво ще правим? И същите тия депутатчета накрая при нас идват, ползват ни услугите, а после ни тормозят с тлъстите данъци. По-тлъсти и от тях. Справедливо ли е това, според тебе? Кажи ми!
- Не знам… - отвърна машинално Мижев, но веднага се усети, - тоест…
- Те са лъжците, те ни тласкат в тинята. Съберат истинските курви, заснемат им силиконовите цици и мазни дупета по списанията, направят си клубове, еротични предавания, говорят постоянно за разкрепостяване в секса, а след това констатират - изнасилвания, убийства, кръвосмешения. Там, там са истинските престъпници - те ни управляват, истинските курви пари не вземат, истинските убийци пеят сладникави песнички, докато ти дерат кожата. А ти и аз сме измамените шутове в тоя бутафорен цирк и оглупяваме ден след ден, миг след миг, огладняваме и оскотяваме. Скотовете над нашите глави съсипват и нас. Това е, приятелю мой… Ще тръгваме ли?
Мижев мълчеше и усещаше сега тази жалка, уморена жена близка, много близка и скъпа. Дощя му се да й каже нещо мило и попита:
- Колко е голяма дъщеря ти?
- Шестгодишна е - оживи се жената. - С едни хубави руси буклички, синеока, палава, палава…
- Ти си една много красива и сърдечна жена. Завиждам на мъжа ти и те… обичам - той целуна ръката й.
- Благодаря ти, приятелю. Още като идвахме насам усетих, че си добър човек, но пустият му занаят… Да тръгваме, иначе тука ще заспя.
Мижев си оправи вратовръзката, огледа стаята де не забравят нещо и двамата с „проститутката” излязоха навън в нощта. Пред входа на хотела взеха такси и той я изпрати до блока й в един от крайните квартали на града. Преди да се разделят, тя го целуна по бузата и му каза:
- Ти си ми приятел. - След това извади една визитна картичка: - Това е визитката на нашия клуб „Хетера”. Когато идваш насам, ми се обаждай. Пък ако ти трябва истинска еротика, ще те запозная със сестра ми. Тя е по-топла от мене, по-разговорлива, освен това е и разведена. С три деца. Какво да се прави - живот…
- Да - живот - отвърна Мижев, прегърна я и се разделиха.
След това той се качи пак на таксито и тръгна към своя дом, към своите деца, към своя живот и… своята съпруга. Представи си колко е нежна, добра и всеотдайна, и се почувства долен изверг, скот, животно. Съвестта го загриза жестоко. Надяваше се, че понеже е късно, тя ще е заспала, а утрото ще изчисти донякъде нощния спомен с „проститутката”. Ако пък беше будна, щеше да я излъже. За пръв път трябваше да я лъже, но „какво да се прави - живот”. Тя му вярваше безрезервно, защото твърдеше, че доверието е основата на брака в тия смутни и объркани години.
Когато отвори вратата на апартамента си, всички спяха. Той влезе в спалнята, където жена му се беше изтегнала в непривична за нея поза - разтворила ръце и крака, сякаш иска да обгърне нещо много по-голямо от нея, нещо като самия живот. Мижев се загледа в лицето й и се изчерви. Почувства се мерзък и гнусен пред нея, но толкова беше уморен, че без малко да задреме на табуретката. Той запали нощната лампа, но жена му дори не се помръдна. Явно и тя беше много уморена.
„Горката - помисли той, - цял ден се трепе с тоя компютър, а парите все не стигат и не стигат. (Жена му беше инженер в една проектантска организация). Пък аз - с проститутки се занимавам.”
Той изпита още по-голям срам и с още по-силна любов и благодарност се взря в познатия му и обичан лик. Както се вглеждаше в него, той забеляза на врата й някакъв белег, като от ухапване или осмукване и това го учуди. Учудиха го също и двете книги, които лежаха до главата на жена му и които тя беше чела преди да заспи. Двете книги нямаха нищо общо помежду си, но това беше само на пръв поглед. Щом ги прелисти набързо, той ужасен разбра, че нещо усилено е занимавало съзнанието на съпругата му - и това нещо беше оргията. Едната книга - „История на античния свят” - беше отворена на страницата, където подробно се описваха изстъпленията на вакханките и дионисиевите празници. Текстът беше придружен с пищни илюстрации и коментарии в духа на Фройд и Ото Вайнингер за аморалността на жената и непреодолимата й оргиастична същност. Другата книга - „Всичко за секса” - беше отгърната на страницата за груповия секс, където някакъв новоизлюпен американски (естествено!) сексолог хладнокръвно и аналитично описваше този вид сношение, като наблягаше на неописуемата „необходимост” всяка жена да го опита поне веднъж през живота си. Сексологът „научно” доказваше, че всяка жена подсъзнателно фантазира за полигамия.
Мижев беше стъписан: той пак се загледа в лицето на жена си и откри, че тя е осмукана и от двете страни на врата си и ухае на някакъв парфюм, който в никакъв случай не беше нейният. Изплашен като че ли от невидим и коварен враг, който го дебнеше в гръб, той се обърна и без да иска събори дамската чанта на съпругата си, поставена отворена до книгите. Чантата падна с глух звук на мокета и част от съдържанието й се изсипа на пода. Каква беше изненадата на държавния служител, когато видя на пода няколко банкноти от долари и евро. Това още повече го изуми. Той пак погледна съпругата си, която въобще не се помръдна. Сред чуждия парфюм Мижев долови миризмата на уиски или на някакво непознато за него питие. Това го учуди извънредно много и той усети смъртна тревога, сякаш невидимият враг зад гърба му беше излязъл пред него и безмилостно му беше забил нож в сърцето. Жена му не пиеше - откъде тогава тая миризма на алкохол?
Но онова, което откри между банкнотите нанесе фаталният удар в душата на Мижев подобно последният удар, нанесен от матадор в сърцето на бика. Той намери същата визитна картичка, каквато беше получил тази нощ от проститутката. На нея пишеше: „Клуб за запознанства и развлечения „Хетера”. Омъжени дами предлагат сексуслуги на заможни господа.” На визитката беше изобразена полугола хубавица, а до нея зализано конте. Най-отдолу, неизвестно по чие оригинално хрумване, беше написана сентенцията: „Реномето на една жена се крепи на дискретността на много мъже.”
Мижев се почувства като хипнотизиран, когато обърна картичката и видя еротичния псевдоним „Калипсо”. Той беше начетен човек и много добре знаеше коя е била тая Калипсо.
В душата му се надигна вълна и ето: огромният дървен сал потрепера върху морската гръд. Скиталецът Одисей стоеше готов за път, до него самият Хермес, пратеникът на боговете, а пред тях, в нозете на хитроумния воин, се е свлякла хубавата дъщеря на Океан Калипсо - владетелката на остров Огигия, която е обгърнала любимия мъж, живял с нея седем години на острова. Тя му беше обещала безсмъртие в замяна на любовта му, но боговете бяха решили друго: Одисей трябваше да се завърне в родната Итака при вярната Пенелопа. Хермес беше долетял от Олимп, за да й донесе тая скръбна вест. Жестоки, жестоки са боговете, защото не чуват воплите на клетата жена! Кой ще я стопля сега и кому ще поднася тя ласките на божественото си тяло?
Това беше Калипсо. Това беше и неговата съпруга, която той беше изоставил, за да тръгне по проститутки, една отчаяна Калипсо, предлагаща тялото си на всеки мъж с надеждата да срещне отново своя „Одисей”, но никога нямаше да го открие, защото Одисей е само един. Във всяка жена дреме по една Калипсо, а Калипсо е и далечната предтеча на проститутката. Проститутката и Калипсо бяха обидената женственост, опошлената вечна женственост, над чиято трагична съдба никой мъж не се замисляше дълбоко, подчинен на неумолимия повик на плътските си желания.
Тази нощ и неговата съпруга е била една Калипсо, докато са я обладавали похотливите заможни господа, а тя е търсила изконната си женска същност, мъжката половина на душата си, търсила е него, своя изгубен съпруг.
А какво беше търсил той през тази нощ? Какво?
Мижев се заозърта плахо към всички ъгли на стаята, защото невидимият противник, сякаш обикаляше около него, а той не можеше да го види. Даже се чуваха стъпките му, от които паркетът тайнствено пропукваше.
Накрая, разбрал цялата своя самотност и безнадеждност, Мижев се загледа тъжно в лицето на жена си, което сега му изглеждаше по-чуждо и отвратително дори от лицето на „проститутката”. Той имаше чувството, че потъва, потъва в някакво тресавище, от което нямаше измъкване. Дръпна яростно дамската чанта и от нея изпаднаха цяло тесте подобни визитни картички. Смаян, той инстинктивно взе една от тях и я пъхна в любимата си книга, която винаги лежеше на неговото нощно шкафче. Книгата беше „Майстора и Маргарита”, а страницата - 217, където гениалният писател започва разказа си за „истинската, вярна и вечна любов” между нещастно омъжената Маргарита Николаевна и нейният неспокоен и болен Майстор.
Чиновникът отиде в стаята, където спяха децата му, загледа се в техните чисти и нежни личица и малко се поуспокои. После набързо се съблече и влезе в банята. Пусна душа и усилено започна да се търка с насапунисаната гъба, дано изчисти калта от себе си, дано прочисти душата си.
Не събуди жена си. Тя беше направила същото, каквото и той.
На другия ден не й каза нищо и се опитваше да се държи така, сякаш нищо не се бе случило. Но само след седмица се случи нещо, което им разкри взаимната измама. Веднъж жена му почистваше сакото от официалния му костюм и щом бръкна в горния му джоб откри визитката на „проститутката” от клуб „Хетера”. В мига, когато смаяна се втурна към Мижев, той, за нейно учудване, не се смути, а мълчаливо извади визитката от „Майстора и Маргарита” с изписания на гърба й еротичен псевдоним.
- Калипсо предлага сексуслуги на заможни господа - каза той и пак замълча.
В този безкраен миг и двамата се изгледаха така, като че се виждаха за пръв път. Тя се притисна в обятията му и се разрида.
- Прости ми! Нямахме никакви пари…
- Простил съм ти…
После отчаяно се прегърнаха, сякаш невидимият враг, който го дебнеше през онази фатална нощ, сега искаше да прониже с ножа си и двамата.
Увещанията, че всичко е било само веднъж и че се случва почти във всички семейства не можаха да успокоят нито него, нито нея. Те продължиха да се държат естествено и непринудено, както преди, но някаква пропаст беше зейнала между тях, като змия, и не затваряше алчната си ненаситна паст.
И бракът им вече беше друг: те вече не си вярваха, те вече не бяха близки приятели и честни съпрузи.
Целият свят около тях бълваше фалшивата информация, че изневярата укрепвала семейството, че трябвало да има еротично разнообразие и куп други „премъдрости”.
Мижев виждаше, че и приятелите, и колегите му живеят със същите ефимерни, компромисни връзки, със същите мъртви съвести и се ужасяваше. Той повече не търсеше проститутки, жена му явно също се озапти, но и двамата вече се чувстваха излъгани, съсипани хора. Само децата им вдъхваха все още желание за живот и борба.
Сутрин, когато Петър Мижев отиваше на работа и пак гледаше усмихнатите разголени момичета по страниците на списанията от съседната будка за вестници, той изпитваше дълбока погнуса от техните излети и лъскави тела. Отвращаваше се, защото знаеше, беше вече сигурен, че те са една голяма лъжа, огромната, лустросана лъжа, която като октопод беше впримчила целия свят в прегръдката си.
Мижев вече си купуваше и геврек, и кифла с мармалад, и пак мислеше за децата си, но сега мисълта за тях само го натъжаваше.
И всяка сутрин като налудничав и натраплив рефрен, като развалена грамофонна плоча се въртеше въпросът:
Живот - какво да се прави?
Живот - какво да се прави?
Живот - какво, какво?
Живот - какво…?
Живот?!
Само небето гледаше безучастно държавния чиновник и не си задаваше никакви въпроси.
Бележки:
1. Ксавиера Холандер (1943) - холандска писателка на мемоари и книги за самопомощ; бивша проститутка и притежателка на публичен дом. През 1968 г. става момиче на повикване, като печели по 1000 долара на нощ. Година по-късно купува списък на клиенти от оттегляща се нюйоркска мадам. Организира собствен публичен дом, наречен „Xaviera’s Happy House” и скоро става водеща в Ню Йорк. През 1971 г. става част от обществен скандал за корупция в полицията, наречен комисия „Кнап”, след като е арестувана няколко пъти за проституция от полицията в Ню Йорк. През 1971 г. публикува мемоарите си в книгата „Професия проститутка”, която обхваща живота й в бизнеса. Книгата става бестселър и се продава в милиони копия по света. Тя се смята за ориентир на положителното писане за секса и борбата за сексуална свобода. През 1972 г. започва да пише като месечен колумнист в списание „Пентхаус” популярна месечна сексуална колонка „Call me Madam”, в която отговаря на различни въпроси.
