СМЪРТ
Когато ще спра пред вратата -
пред вратата, що води Отвъд -
с усмивка спокойна и свята,
ще ме срещне незнайната Смърт.
Рой сенки над мене ще слитат,
ще ме галят безплътни ръце
и тихо, и тихо ще хлипа
умореното старо сърце.
Но всичко ще бъде далечно
и ненужно, и чуждо за мен;
пред входа на тъмната вечност
ще угасне последния ден.
И, може би, там пред вратата -
пред вратата, що води Отвъд -
аз жадно прегърнал земята,
ще целуна незнайната смърт.
——————————
в. „Светлоструй”, г. 7, бр. 10, юни 1935 г.
