КАРЛ ВИОЛЕТОВ – „В НОЩНИЯ ВЛАК”
Карл Виолетов - „В нощния влак”, първа книга разкази, издава „Светлоструй”, 1935 г.
Когато българският всекидневен вестник откри колоните си за художествен разказ, той постави предварителни условия - по форма да бъде къс, по съдържание - необикновено интересен.
Неговото предпочитание, обаче, беше повече към чуждия разказ. Към българския беше прекалено строг и недружелюбен. Така ще се обясни, че само сегиз-тогиз се явяват български разкази в ежедневниците.
Защото във всяка редакция, може би, има по един непознат „ментор”, който не се съгласява с мнението, че и българските автори могат да пишат хубави разкази, дори по-хубави от тия на чуждите.
Ако Карл Виолетов не беше скрил името си под псевдонима Карел Виола и не беше дал на сюжетите си чужд фон и обстановка, уверени сме, че не би могъл да напечати във в. „Мир” и „Свободна реч” около 35 разкази.
Ако узнаяха, че това е български автор, още след втория разказ някой „доброжелател” би му пресякъл пътя до тия вестници. Но ето, че мистификацията беше здраво скроена и хубавите разкази видяха свят.
Сега авторът е избрал някои от тях и ни ги дава в книгата си „В нощния влак”.
Карл Виолетов разказва увлекателно. Наглед просто, равно и обикновено, но всъщност занимателно.
Той е схванал онова, което в разказа завладява читателя: вярната наблюдателност в изображението и искреността и обективността в разказването.
Но това, което най-вече отличава разказите му, е драматичният елемент, вложен в умерена степен в тях.
Някъде от миговете на дълбоко преживяване, вълнение и сблъскване преминава в потрес и остава ужасяващо впечатление („В нощния влак”).
И дълбоко съчувствие, топлота и състрадание събужд авторът към своите герои, което показва, че той ги представя като истински живи същества („Пред прага на щастието”)
Карл Виолетов умее да твори, като вдъхва живот в душите на героите си. На някои места дори е сърдечно поетичен.
Нека не се забравя, че той е автор на стихотворната сбирка „Петдесятница”, в която на много места прояви нежно лирично чувство, чистота на духа и усет към художествен стих. С истинска поезия започва разказа „Брат Бартоло”
Сюжетна инвенция, воденето на разговора и постройката на разказите у К. В. може да се каже, че е съвършено сполучлива. Прочетете „Кръвта говори”!
Би могло само да се отбележи, че в стилизацията на някои разкази има изрази, които не са най-подходящите и най-чистите на български език.
Но стиловото съвършенство ще дойде с разцвета на таланта на автора, на когото пожелаваме най-щастливи условия за развитие.
——————————
в. „Светлоструй”, г. 8, бр. 5, януари, 1936 г.
