Иван Радоев

НА ЕДИН КРИТИК

Под тоя кръст лежи един велик
докладчик, въздържател и критик.
И нощем като призрачно видение
излиза той зад бледите венци,
подслушва, за да чуе мнение
от спящите дълбоко мъртъвци.

——————————

НА ДЕТСКИЯ ПИСАТЕЛ

Той идва чист като дете
и заслужава да живее в рая -
но нека първо прочете
един роман от своите до края.

——————————

НАДГРОБЕН НАДПИС

Той бе клеветник със вродено чувство.
Ний знаехме за неговата злоба,
но тайната на своето изкуство
отнесе той завинаги във гроба.
И хората не ще да я узнаят.
Интригите му бяха толкоз тънки,
че дълго червеите ще гадаят
за тайната по мозъчните гънки.

——————————

ЕПИТАФИЯ

Небето есенно от облаци тежи.
Над гробищата дъжд вечерен ръси.
Тоз, който тук сега по гръб лежи,
не падаше до вчера по гърба си.