Еню Кювлиев

Когато е за вълци, идете Дели Бечо да ви разправи. Шестдесетгодишен овчар е. Само за вълци го питайте. Много е патила от тях овчарската му глава.

Помните ли, когато се чу по село, че из нашенско се появила една окучена вълчица? Сума пакости беше сторила тогава горе в Честия баир.

Вдигнахме се десетина души да я убиваме. Тъй се случи, че минахме край стадото на Дели Беча. А той, като научи по какво сме тръгнали, килна назад охлузения си калпак и рече:

- Чувайте да ви кажа, млади хора. Ако сте тръгнали да търсите вълчицата из Честия баир - няма да я найдете. В тоя гъстак под носа ви ще мине и ще избяга. Ами слезте долу в Широкия дол, та гледайте да намерите леговището й с малките. Избийте ги и завардете мястото! Така само ще я излъжете. По тези места тя идва, колкото да грабне нещо и бяга. И да знаете хубаво: вълкът от близки до леговището си места не краде. Та далеч търсете дупката му.

Вие може да не повярвате, та седнете да ви разправя, какво се случи някога, когато ходех с кравите на Хаджи Глигорча.

То беше, когато нашите поведоха бой с турчина за Македония. Щом заотекваха гърмежите откъде Чурен, чорбаджията се уплаши да не нагази турския крак насам и ме прати с добитъка в братовото си село Сърница, в Средна гора. Три деня път бихме до там.

А когато стигнахме, направихме набързо за кравите един говедарник, а телците прибрахме в старата овчарска кошара до него. Ден-два въртяхме добитъка около говедарника, докато си почине, а после започнахме да го извеждаме нагоре по гористите хълмове на планината.

Ала още първия ден, като поехме нагоре из гъстото, добичетата започнаха да трепкат. Ние ги караме нагоре, а те току сумтят и се свличат надолу. Разбрах, че подушиха вълк и затова не рачат да вървят. Думам на момчетата:

- На дивеч сумти добитъкът. Очите си на четири да отваряте. И на гърба ви, - думам им, - очи да поникнат. Че знаете кой е чорбаджи Глигорчо, ако вълци грабнат нещо от стоката му!

Ала след няколко дни добитъкът свикна и започна сам да търси тлъстите поляни. Мина, колко мина, като се разлюти боя оттатък Родопите и Странджа, де що дивеч имаше там по горите се изплаши от пукота и гърмежите, и се прибра в Балкана и Средна гора. И нали гладни, не гледат ни ден, ни нощ.

Кански писнаха напролет овчарите, които излязоха горе със стадата си. Не можеха да ги опазят. Пък да слязат долу, стоката им трябваше да гладува: рано изгоря всичко. Ние още се усещахме на чуждо място и не смеехме да ходим надалеч, та бяхме по-спокойни.

Но по едно време, като се завъртя около чардата една окучена вълчица, като тази, дето сте тръгнали да търсите, - не можем да увардим добитъка.

Посред бял ден, като изскочи отнякъде. Добитъкът трепне, съсурне се надолу и се сбере накуп. Пък и кучетата ми бяха мъжки, та не я бараха. Мъжки кучета женски вълк не закачат.

Погнат го, но като го усетят, върнат се. Затова е хубаво чобанин човек да води със себе си и мъжки, и женски кучета. Ала кое-как - увардихме нашия добитък. Но от овцете сума брави отвлече пустата.

Долу, при говедарника, оставяхме в овчарската кошара телците запрени, да не ходят с кравите и ги сучат. Харно ама, три-четири от по-буйните се научили да прескачат оградата и ние да не знаем, че се губят по цял ден из гората.

Абе, виждам аз всяка вечер, като се върна с говедата, че няколко телета лежат отвън до говедарника, ама де да се сетя.

Мислех, че им е омръзнало вътре, прескочили са оградата на кошарата и лежат на сянка зад говедарника. Ала един ден сърненци слезли в Студения боаз да секат дрянови пръти за ритли и гледат - нашите телци лежат на хладно в боаза.

А като повървели нагоре из дола, на едно сухо място видели да си играят четири малки вълчета. Грабнали те по един дрянов прът, убили ги. Па подбрали телетата и дойдоха, та ми казаха.

Тогава чак разбрах, че телците, които всяка вечер заварвах да лежат зад говедарника, дни наред са бягали от горещото и мухите на сянка в боаза.

Защото на същото място намерих сума тор от тях и личеше къде са се завирали в студения и влажен пясък. А леговището на вълчицата само на триста разкрача от там.

И, докато овчарите и ние от горе не можехме да увардим стадата си, долу, в Студения боаз, телците спокойно дни наред са лежали на хладно.

Защото, казах ви я: вълкът не краде от места близки до леговището си. Страх го е, като тръгнат да търсят загубеното добиче, да не найдат малките му.

Като чу за това братът на чорбаджи Глигорча, ето пък той какво ми разправи. Няколко години преди това, имал той един дребак около четиридесет-петдесет декара, та взел, та изчистил половината и го направил нива.

И нали земята торна, че лежали върху нея една година овци, пък се улучила и годината дъжделива, бликнала бой пшеница, педя клас.

Когато узряла, повикал тридесет души жетвари да я жънат и вързват. Започнали жетварите от единия край, но като изкарали два-три реда, гледат - в нивата една пътека, дълга и дълбока, краят й се губи навътре.

- Бре-е-е, какво ли ще е влизало в нивата, та е отворило тая пътека? - рекли едни от жетварите.

Па отишли, та зажънали от другата страна да видят, докъде стига пътеката. Пожънали, пожънали - няма я.

- Чорбаджи, - рекли момчетата, - ще тръгнем по дирята да видим, къде ще ни изведе и на какво ще налетим.

Па грабнали по една тояга и заразгръщали едрото жито. А когато отишли къде средата, като замахали с ония ми ти тояги,

Убря! Дебря! - туптели тоягите, а нещо квичи. Спуснал се тогава и чорбаджията. И какво щеш: всред нивата четири убити вълчета, а един потиснал едно и мъчи да го улови живо.

Откъм полето, под нивата били саите на двамата братя Геговци. Те още не били изкарали овцете. Като чули викота, притърчали. Настръхнали им косите, когато видели вълчетата.

- Какво гледате, бе братя Геговци, - викнал чорбаджията. - Да не бяхме ние, вълците живи щяха да ви изядат.

А овчарите клатели в почуда глава, че цяло лято - тук, долу - нищо им не било липсало от стадото - нито овца, нито пък агне.

- Беки никакъв курбан не дадохте на вълците? - учудил се чорбаджията.

- Абе дадохме, как да не дадохме, ама горе в баира. А тук оставяхме агнета без куче и човек, и нищо не ни се е губило. А вълкът да бил при тях! Ц-ц-цъ!

Па заклали тогава братя Геговци две тлъсти шилета, отделили и две-три ведра мляко, та нагостили жетварите за убитите вълчета.

Та ви казвам: тук вълчицата няма да найдете. Вървете в Широкия дол и далеко оттук търсете леговището й!

——————————

сп. „Детски живот”, г. 9, бр. 7, 1938-1939 г.