Леонид Паспалеев

Самотна през балкани и долини
извива стан печалната река,
ромони дъжд и скръбни виолини
разнасят стон на хиляди сърца.

По тихите и неми брегове
цветя на ранна пролет са ранили; -
душите на незнайни синове,
за род и чест живота си сложили.

Тях няма веч тръба да позове:
баща и син, на юг, в далечни битви.
Само вълните - странни гласове,
нашепват тихо вечерни молитви.

Шепти за бран легенди тиха Струма,
люлее вятър цъфнали брези.
В тая нощ Исус върви из друма
и капят от очите му сълзи.

——————————

сп. „Български воин”, г. 2, кн. 71, 24 юли 1924 г.