Юрий Благов

превод: Радой Киров

ПРЕСМЕТЛИВИЯТ ЖЕНИХ

Аз бях с нея двайсет пъти на кино,
плюс десет пъти на кафе,
пет пъти се черпихме пиво, плюс вино,
в сепарета от плюш и кадифе.

На една среща мойта ръчица
с обици-котви я украси,
плюс чудна янтарна огърлица,
плюс унгарски лак за коси.

Тя очакваше брак, но уви -
разочарована веднъж по здрач,
тръгна мойта любима да си върви -
плюс ридания, плюс плач …

От радост ми идеше да запея
на свойта любима за тоя обрат,
тъй като живееха заедно с нея
баща, плюс майка, плюс брат.

И ето, накрая у тях се събраха:
мойта любима в любовен захлас,
плюс новия жених с усмивчица плаха,
плюс гости, минус аз…

ЗАГУБЕНИ ИЛЮЗИИ

Вагонът е пълен. Навред теснота.
Но ето, в купето девойка седи.
Девойка-блондинка. Каква красота!
Подскочи сърцето във моите гърди.

Към нея се движа с ръце и с крака.
И ето, най-сетне - до нея съм аз.
Тя трепна смутено, тя трепна така,
че пламна по-буйно моята страст.

Но после, пробудена сякаш от сън,
девойката става и в същия час
към мен се обръща с гласче като звън:
- Деденце, ето място за вас!