Из „Бъдете празнични” (1964)

Иван Николов

Не шумете, той заспива.
Ще сънува може би
харманлийските тополи,
свиленградските върби.

Търся най-добрите думи,
съчинявам песента
за другаря, който крачи
със усмивка по света.

Той е неприлично весел
и необичайно млад.
И живее в малка стая
със единствен куц креват.

Късно вечер се завръща
моят уморен другар
с куп изписани тетрадки
и един учебник стар.

И над газената лампа
в полунощния покой
се завъртват, закръжават
пеперуди в светъл рой.

И сънят се сили, сили
клепките му да слепи.
Той си мисли нещо свое
и не бърза да заспи.

Идват най-добрите думи,
продължава песента
за другаря, който знае
да будува през нощта.

Месецът отвънка спира
точно в миг един и същ
и тогава става златна
стаята му изведнъж.

Той заспива много късно.
И сънува може би
харманлийските тополи,
свиленградските върби.