ВЪРБА
из цикъла „В Унгария”
Ний минахме през ямите гранатни,
край каските, захвърлени в калта,
а заникът бе цял в огньове златни,
а бе небето само красота.
Тук бе вилняла битката до снощи,
врагът от тук изгонен бе с борба,
и колко ясно си припомням още
в изровената от снаряд върба.
Там, до едно поточе с глас вълшебен,
което сякаш виждам и сега,
лежеше тя - зелен труп непогребан,
и пълнеше сърцето ми с тъга.
- Зелените й клони ще изсъхнат,
и ще изгние младото дърво,
и никога ветрец не ще я лъхне,
не ще й вдъхне воля за живот.
А би могла години да живее,
в зелена дреха би блестяла тя,
снежецът зиме би валял над нея,
сред тишината на безкрайността…
Отминахме… И мислех си: - Жестока,
безжалостна е жарката борба…
И сякаш още виждам край потока
изровената от снаряд върба.
——————————
сп. „Изкуство”, бр. 4, 1947 г.
