Йосиф Уткин

превод: Атанас Смирнов

За последно сбогом дай ми
дреболии - спомен скъп:
томче Пушкиново, чайник
и цигари за из път.

Щом войнишкият живот лих
няма да ни милва нас,
то целувките желал бих
като хляб да взема аз.

Ако ли над мене спусне
смърт сразяващо крило,
ще съгреят твойте устни
мойто ледено чело.

Подари. Дано случайно
да се върна жив от там,
и тогаз със твоя чайник,
любовта си ще ти дам…