Емил Енчев

Новата книга „Родопски разкази” /Изд. „Български писател”, 2025/ на Иван Д. Христов потвърждава умението му на самобитен разказвач, който прониква извън образите на своите герои като ни разкрива патетиката на хората от недавното минало чак до днешния ни живот.

В разказите му - легендите оживяват като истината за живота, който живеем, защото са разказани от майстора на късия разказ Иван Д. Христов - роден в китното родопско село Добралък, което още пази корените на българщината.

И, ако големият Хайтов сътвори „Краят на песента”, то Иван Д. Христов написа нейното продължение, сътворявайки образа на Манол Макрелата в едноименния разказ.

Животът, любовта и смелостта са ключови мотиви в късите разкази от сборника „Родопски разкази”, написани със зрелостта на преживяното и дълбоко осмисленото битие.

Метафоричният изказ на автора ни дава представа за робските години, в които е живяла красивата мома Злата, която опазва честта си благодарение на своите смели братя. Някаква химера за честта се прокрадва в разказa “Непростим грях”, който ни затрогва с драматичното си и интригуващо съдържание.

Кратките колоритни описания на природните картини, запомнящите се образи и още по-кратките характеристики на неговите герои, потвърждават талантливото умение на автора в писането на тридесетте разказа, които е подбрал в книгата си.

Описанието на високият и разклонен дъб в разказа “Орлово проклятие” е символ на здравината и красотата на природата, където орел и орлица са свили своето гнездо.

На високия дъб, орлите чакат излюпването на яйцата, за да видят своето продължение, но се намира някакъв ненормален човек - козаря Кара Стоян, който нарушава природният закон и спокойствие.

Така най-смелите и красиви птици намират смъртта си в гнездото, което са свили, за да продължат птичия си род.

Във всеки разказ проличава и излиза на преден план мъдростта на разказвача Иван Д. Христов, защото той полива корените на подалите се кълнове, които узряват в неговата памет, за да се родят като истински къси разкази за живота.

Авторът умело вплита и фолклорни мотиви в някои от късите си разкази, като ярък и разпознаваем белег за животът в миналото ни и до сега.

Повечето от разказите му са разказани като случки, но сетивността и въображението на автора ги изграждат като такива.

„Родопски разкази” на Иван Д. Христов са един човешки пантеон и най-вече красив смислов и емоционален изказ в белетристиката, която претворява човешки истории и характери, красота, любов и мъст, като недостижимите сини висини на небето, където достигат единствено орлите.