Змей Горянин

Посред сивото небе,
като малка птица,
пръхка с’ сребърни криле
бялата зорница.

Тънки свилени лъчи
падат над нивята,
дето тихичко звучи
песен сред житата:

пеят капките роса,
мравките, щурците -
и достига им гласа
чак до висините…

Трепва дремещият свод
с песента събуден -
и започва нов живот
радостен и чуден.

————-

сп. „Духовна култура”, бр. 6, 1949 г., подписано: Станимир Станев