Людмила Татяничева

превод: Иван Коларов

Градина на човешки чувства!
Във нея ще намеря аз
и нежността на резедата,
и обичта на розов храст.

Тук даже малкото цветенце
расте, окъпано в роса.
И както полската лайкучка
цъфти тук доверчивостта.

Градина на човешки чувства!
Ний пазим в нейната леха
на незабравките тъгата
и на камбанките смеха.

И дружбата на теменуга,
и гордостта на ален мак.
В градината припламва ярко
и карамфилът на гнева.

Като пръстта в страната родна,
като мира във този свят -
ний длъжни сме да браним зорко
прекрасния градински цвят.

Да гоним от лехите тихи
и от градинската врата
на тръна злата безсърдечност,
на бурените користта.

И нека да цъфти безкрайно
на розовия храст цвета!
Закриля чувствата в гръдта ни
законът горд на обичта.