Людмила Татяничева

превод: Татяна Любенова

НА РУСИЯ

Със страдание измий душата ми,
със печал ме успокой.
Така морето върху земята
хвърля своя тих прибой.
Отвека и до днес съм твоя
и вярна съм на твойта съдба.
Гордостта ми и моята воля,
и сила, и слабост - са там.
Безпределно си ми любима.
Приеми моя, с обич, поклон.
За снежно-белите зими,
за синият, като лен, небосклон.
За руската реч,
за молитвите
на суровата моя прабаба.
И даже за туй, че сред битките,
синът ми жив не остана…

——————————

УРАЛ

Когато за Русия говорят,
аз виждам своя син Урал.
Като момичета,
борове боси
слизат от подоблачната скала.
В ливадите,
като килими в простора,
сред плодоносни поля,
лежат езерата сини,
късчета от древни моря.
По-цветен от зора на разсъмване,
по-светъл от звездния шар,
е на скъпоценните камъни огъня
в планинския полумрак.
Завинаги влюбена в своя край,
аз в сърцето си всичко събирах,
Но главната сила на Урал
в изкуството на труда е - мирен.
Огънят обичам на съзиданието,
суровата му красота,
на пещите доменни диханието
и на вятъра скоростта.
Лицата обичам простички,
и ръцете, дето леят метал.
…Когато за Русия говорят,
аз виждам своя син Урал.

РОССИИ

Страданьем омой мою душу,
Печалю меня успокой.
Так море на жапкую сушу
Бросает свой тихии прибой.
Твоя я от века поныне.
Верна твоей грозной судьбе.
И воля моя, и гордыня,
И сила, и слабость - в тебе.
Ты мной безпредельно любима.
Прими мой дочерний поклон
За кипенно-белые зимы,
За синий, как лен, небосклон.
За русскую речь,
За молитвы
Суровых прабабок моих.
И даже за то, что средь битвы
Мой син не остался в живых…

——————————

УРАЛ

Когда говорят о России,
Я вижу свой синий Урал.
Как девочки,
Сосны босые
Сбегают с подоблачных скал.
В лугах
На ковровых просторах,
Среди плодоносных полей
Лежат голубые озера
Осколками древних морей.
Богаче, чем краски рассвета,
Светлее, чем звездный узор,
Земные огни самоцветов
В торжественном сумраке гор.
Я сердцем все это вбирала,
Свой край полюбив навсегда.
Но главная сила Урала -
В чудесном искусстве труда.
Люблю я огонь созиданья
в суровой его красоте,
Мартенов и домен дыханье
и ветер больших скоростей.
Мне дороги лица простые
И руки, что плавят металл.
…Когда говорят о России,
Я вижу свой синий Урал.