Алексей Малин
Алексей Карлович Малин, съветски руски писател - поет и прозаик, е роден на 23.10.1912 г. в град Велиж, Смоленска област. Сатирик и хуморист. Автор на басни, епиграми, пародии, каламбури, хуморески, фейлетони. На 17 г. е активен участник в агитбригадата «Синяя блуза», в която с успех създава актуални частушки. Работи като машинист в електростанция и като шлосер. Служи в армията на Далечния Изток. Участва в битката за Кавказ, освобождението на Таман, Керч. Започва войната като войник, завършва я като офицер, в запас е с чин майор. Печата за първи стихове през 1942 г. От 1943 г. пише сатира за фронтовия вестник «Вперед, к победе!» - издание на Черноморската група войски. Първите му литературни опити излиза на млади поети-сатирици «Пером как штыком». Първата си книга «Басни» издава през 1950 г. В 1953 г. става член на Съюза на писателите на СССР. Петнадесет години е секретар и председател на кримската писателската организация към Съюза на писателите на СССР. Известно време ръководи поетичната секция при Дома на писателите на Крим, неведнъж е съставител и редактор на обществени начала. Автор на около двадесет сборника със сатира и хумор, сред които «Короткие уколы», «Держидерево», «Небезобидные стихи», «На сатирической орбите», «Музей для друзей», «Портреты и приметы», «Не шутки ради», «Витамин «смех» и др. Печата в списания и вестници - всесъюзни, украински, кримски («Правда», «Крокодил», «Звезда», «Перец», «Крымская правда», «Крымская газета»). Произведенията му звучат от естрадата, радиото, телевизията в изпълнение на изтъкнати майстори на художествената реч. Пише и лирика, посветена на покойната му жена Тамара. Творбите му са превеждани на украински, белоруски, грузински, български езици. В България басните му са превеждани от Алберт Декало и др. Умира на 11.08.1993 г.
Публикации:
Поезия:
