БОЛКАТА
БОЛКАТА
В памет на Атанас ДАЛЧЕВ
„Пепелта е по-достолепна от пясъка,
защото е горяла…”
еврейска поговорка
Тя ражда красотата и възторга…
И прилива на оня топъл ден,
във който ти не можеш да не кажеш
събираното дълго в теб и мен…
А то е зряло толкова години,
събирало е сок и светлина.
Тежало е в неказаните думи,
боляло е от много самота.
Невинно като първа детска стъпка,
като заръка на отиващ си човек,
най-свидно като майчината дума,
събудила закътан извор в теб…
Извайвай търпеливо, всеотдайно -
до прилива на оня топъл ден…
… Във който болката ще стане песен
и цвят - във утрото спасен!
СПОМЕН ЗА ИКАР
В памет на Стефан ПРОДЕВ
„Не са виновни твоите очи,
а нашето безочие…”
Любомир Левчев
Дълго ще болят очите
от спомена за слънце,
а полетът
към него ще им спомня,
че са живели някога.
Така е. Винаги тъгуваме
за толкова отминали неща.
Отлитат облаци, отлитат птици.
И пролет сменя есента.
Остават спомени,
деца,
които ще поемат радостта ни
и утре щедро ще я раздадат.
Живеем,
дълбаем скала,
за да намерим извор някой ден…
За нечии очи, от жажда ослепели.
ПРОЩАВАНЕ С ДЖАГАРОВ
„В живота трябва да се втурнеш
с много любов и малко лудост…”
Франко Неро
Една бяла риза,
един черен перчем
и горящи от болка очи…
Къс от време.
Мотив за небе…
И приятел,
предпочел да мълчи,
вместо да падне на колене.
Една бяла риза,
един черен перчем
и горящи от болка очи…
… Един тъжен декември
и море, море от души
като длан
за последното сбогом.
4 декември 1995 г.
МИСИЯ
Ha Антон Дончев
„Пътуването по света носи много радост
на човека и една, не най-малката,
е завръщането у дома…”
Иво Андрич
Красива е земята ни, красива…
И щедра като благослов.
Очите ни съзират върховете
и устните долавят всеки зов.
И тишината пада развълнувана,
в опалите на едрите звезди…
И думите намират очаровани,
най-крехките, интимните стрели.
И трепетно звучат като открития,
закътан извор, шепнещи треви…
… И тиха, и молитвена България,
изписана във въздуха трепти!
ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ
На Иван Колев
„За миналото, дето сенки спят
и сенки го застигат- Алилуя…”
Людмил Стоянов
Когато животът те носи по стръмното,
не опъвай без нужда юздите.
Уморената ти душа се лекува
и прелита бавно над дните…
Като птица, усетила височина,
ще отмине тъжните пропасти,
ще се рее с топла надежда
в гълъбовите очи на небето.
Всичко ще бъде хубаво,
щом ни очакват полети…
… Сърцето ми бие в предчувствие
сред канари от наранена нежност.
ТРУБАДУРИ
На Петър Караангов
„Бог е самотата на човека…”
Жан-Пол Сартър
Разграбиха душите ни безбожници,
понесли кръстове, хоругви…
А дяволски в очите им искри
на златото примамливия блясък.
… А вековете бели са поели
неистовата скръб на много хора,
които носят във сърцето си и Бога
и праведни са, без да го натрапват.
И идват светли, мъдри трубадури
на глас свещен, развели плащеници…
… И топлите им думи изведнъж
събуждат дъжд във нечии зеници!
СЪЛЗАТА НА СИРАКА
На Владимир Пенев
„Картините на Пенев са като съновидение,
изпълнено със сенки и светлини…”
Ж.К. Монрозие,
колекционер Франция
Тя е по-чиста от снега на Еверест.
Тя е болезнена.
И не се поддава на опитомяване.
Тя е самотна…
Тя е велика!
Сълзата на сирака.
Безбрежна е като Вселена.
В нея се оглежда Небето
и уморена пада в сърцето…
14 юли 2020 година
В ЕДИН ДЕН
В памет на Драгомир Шопов
„Поетите са душата на Отечеството…”
Гийом Аполинер
В един ден
всичко ще бъде зелено и тихо…
Птиците ще летят по-ниско.
Синевата ще е уморена.
Няма да чуваш гърмежите на света,
нито тънкия звън на бели глухарчета.
Привечер приятелите ще разлеят чашите с вино.
И денят ще отбележи
своя естествен завършек…
… А над топлия ти още кръст,
между небето и земята,
душата ти чертае кръг свещен!
… В един ден.
БЯЛА МУЗИКА
На Евстати БУРНАСКИ
„Сега ще ти разкажа, както мога,
една безшумна изповед във стихове…”
Александър ВУТИМСКИ
Ти идваш като песента,
събирана от дългото мълчание.
И с толкоз много топлина
докосваш с нежни очертания
пределите на моя ден.
Лъчисто греят в синевата
безмълвно пазените думи.
И в тази светла тишина
на дълго сдържани акорди…
… Ти идваш като песента,
забравена от дългото мълчание!
