Добрин Добрев-Финиотис

“Няма по-вълнуваща церемония от тази, в която участваме сега. Няма церемония с по-дълбоко значение от днешната.

Цялата младеж на света е събрана на това място. И трябва да бъдем благодарни на народа на България.

Вие сте дошли свободно от всички страни на света, за да засвидетелствате и едновременно да изкажете вашата вяра в бъдещето на света и да изразите привързаността си към вашата собствена култура…

…Благодаря на всички! Благодаря на страните, които са допринесли за превръщането на това място в място за мир, на всеобщо разбирателство и братство. ЮНЕСКО ви благодари и е с вас. Благодаря!”

Помните ли? Това е малка част от вълнуващото слово на Генералния директор на ЮНЕСКО Амаду-Махтар М’Боу, изречени на 16 август 1979 година.

Един от големите дни на България, когато целият свят бе вперил поглед към нашата малка земя, в която бяха дошли хиляди детски сърца, за да бъдат част от Първата международна детска асамблея “Знаме на мира”.

Родена от голямата идея на Людмила Живкова да събере нашите детски сърца в един пламък, чиито искри сетне тръгнаха по света с надеждата, че ще утвърдят Единството, Творчеството и Красотата.

Десет дни върху бели листа ние рисувахме, писахме, чертахме петолиния. Върху празния лист се раждаше едно парче от света, един нов свят.

Камбаните мълчат в тържествено очакване. В най-високата част на монумента “Знаме на мира”, където вътрешността на бетонните конструкции е вдълбана така, че да се образува сфера, са вместени седем големи камбани с тежест от 120 до 750 килограма. В символа, който съдържат, се оглеждат седемте континента на нашата планета.

В подножието на монумента се бяхме събрали хиляди деца от всички краища на света - скъпи и искрени пратеници на мира и дружбата, дошли в нашата Родина, за да потвърдят волята на човечеството да живее в мир.

И ето, настъпи часът. Монументът запя “химна на Асамблеята” - деветнадесетте камбани в основата му подеха мелодията, написана специално за събитието.

Бяха пристигнали 54 камбани от различни страни като вечен символ на единството на планетата.

Своето внушително присъствие заяви и камбаната от България, която тежи 1300 килограма, символ на тринадесетвековната ни история.

В тези десет асамблейни дни най-често звучаха думите: “Скъпи български приятели”, “Това са дни, които превърнаха България в наш дом”, или “Само страна с голямо и чисто сърце може да побере толкова много детски усмивки…”

“Вие ни дадохте златото на житните си снопове, за да помним, че единството е истината, която трябва да търсят световните лидери в името на мира” или това толкова топло и трогателно: “България ни даде едрите звезди на своето лъчезарно небе, за да помним, че пред нас са необятните космически далнини и неовладените звездни пътища.”

И не случайно Асамблеята носи името “Знаме на мира”. Защото детските усмивки могат да цъфтят само под мирно небе, защото песните не се чуват, ако гърмят оръдия.

Всички знаете гълъба на Пикасо. В тези асамблейни дни под небето на България, в гнездото на доверието и обичта, което изградиха децата със сърцата си и усмивките, излетя птицата на дружбата и красотата. Нека тя винаги лети заедно с гълъба на Пикасо.

И ако разровим съкровищницата на архивите, ще надникнем назад в годините, за да прочетем, че “отзовавайки се на призива на българските деца, за един невероятно кратък срок в Организационния комитет са получени 5255 стихотворни и прозаични творби на 3818 малки автори от над 45 страни в света”.

На този призив откликнаха и такива творци, световноизвестни поети и писатели като Сергей Михалков, Джани Родари, и Алдо Де Яко от Италия, Ерве Базен и Пиер Гамара от Франция, Тадеуш Худи от Полша и др., които с присъствието си, с мъдрите си слова и автографите си направиха срещите вълнуващи и уникални.

Ще прочетем из летописите написаното от Джани Родари: “Мисля, че Асамблеята има две главни положителни характерни черти. Първата е, че тя даде възможност на децата от цял свят да се срещнат и да станат приятели. Втората характерна особеност, която много ми харесва, е обстоятелството, че няма състезателен характер.”

До днес са пред очите ми количките, с които дойдоха на Асамблеята засегнатите от лъчева болест деца на Япония. Има ли по-силен възглас за мир от възгласа, който видяхме в очите на тези деца, лишени от възможността да се движат. Нека никога да не забравяме Хирошима и Нагасаки! И вие, жители на утрешния свят, помнете!

Днес от дистанцията на времето, видял и преосмислил много житейски неща, искрено се гордея от мисълта, че моята малка България стана родина на дружбата, че в нейните простори удариха камбаните със зов за мир.

В никоя друга страна до ден-днешен не са се събирали толкова много деца от различни кътчета на планетата, обединени от великия език на изкуството.

Колко трогателни и истински са словата на Людмила Живкова в тези напрегнати за нея часове на “сладка умора”:

“Вие, граждани на бъдещето, ще намерите нови думи, за да облечете своите мисли в дрехите на искреността и честността. Но коренчетата на тези думи са посадени в пръстта на днешния ден. Осигурете им слънце и простор.”

В Република Кипър, където живея от близо 20 години, съм имал среща с няколко кипърци, които са участвали в Асамблеята. Те до днес пазят снимки, статии и спомени от онова време.

Такава среща имам с Деспина-Мария Катцели, която със сълзи на очи ми разказва за първите дни с децата на асамблеята. Тогава Мария е станала всеобща любимка на всички със стихотворението си “О, Кипър!”

Кипър е остров
най-прекрасният остров -
ладия,
в морето полупотопена.
А в тъгата се носи другата половина.
Молив, счупен на две.
Късче стар вестник,
съдрано на две.
О, Кипър!

Забравят ли се думите на малкия Зияд Бураад от Ливан, с неговото поетично, образно, философско мислене в “Не стреляйте в малките птички!”- зов към големите, които трябва да осигурят възможност на малките “да играят волни в мир през своето детство”.

Не са ли тези думи на невръстния поет от Ливан, а и на Асамблеята и всички деца по света, послание към човечеството?

Този зов след миналите 45 години от тогава до днес е по-актуален от всякога. Това говори, че политиците не са си научили уроците!

Боже! Минали са повече от 45 години, ние - децата на първата асамблея - вече имаме внуци, а всичко ми е пред очите! Имам чувството, че само една крачка да направя - и ще се озова в миналото.

Отново ще съм онова малко русо момче, дошло чак от златна Добруджа, със своите рисунки и народни песни, усетило топлата длан и добрите очи на Людмила Живкова.

Тя сякаш денонощно беше с нас, неотлъчно, с ласкава усмивка и поглед, пътуващ вече в нашето бъдеще.

Тук беше и нашата Дора Габе. Колко детски сърца зарадваха топлите й думи: “Какво чудно пристанище от всички меридиани се оказа нашата страна през тия августовски дни! Ята от малки дарования, орляци цели се приземяваха изведнъж, за да ме слисат с творческите си изблици и да поставят на изпитание бедното ми въображение”.

Това каза поетесата по време на награждаването й с “Ордена на усмивката”, който тя получи в международната година на детето.

Мъдрите казват, че нищо на този свят не е случайно. Безспорно провеждането през тази 1979 година на трите големи международни форума в столицата на България не е случаен факт.

И трите големи събития - Световният парламент на народите за мир, МДА “Знаме на мира” и Международната писателска среща - са неразривно свързани с проблемите на мира.

Те бяха предизвикани и организирани от Людмила Живкова - министър на културата на България, бяха посветени на едно изключително благородно дело - мобилизиране и организиране на силите на човечеството за преодоляване на международните противоречия и на войната като средство за разрешаване проблемите в света.

Добре знаем какво носи войната на човечеството, колко материални средства и интелектуални сили поглъщат въоръжаването и усъвършенстването на средствата за унищожение. Тези средства могат да се използват за решаване на проблемите, които стоят до днес пред човечеството - глада, енергийната криза, опазването на околната среда, и т.н.

Несъмнено връзката, която е направена между работата на Международната детска асамблея, Световния парламент на народите за мир и Международната писателска среща имат голямо значение, защото бе осъществена връзката между поколенията.

Знамената на мира бяха предадени от децата на родителите, от писателите, учените, политиците и обществениците - от всички тези, които работиха в името на запазването на мира на идващите след тях поколения.

Много международни прояви е познал градът под Витоша, но едва ли имаше по-мащабна и същевременно по-красива от тази да стане гнездо на рожби от цялата земя.

В онова прекрасно лято на 1979 година, като в някаква романтична приказка, най-важните хора в този стар, стар град София станахме ние, най-малките, защото паролата “Знаме на мира” ни призова в София - децата от цялата планета за един голям наш празник - шествие на детския талант, на нашата надежда за добрия мирен утрешен ден.

В заключение бих искал да извикам паметта за Людмила Живкова!

Тя беше истински политик и държавник от най-висока класа, уважаван министър на културата по целия свят.

Доказа го времето!

Нейният кратък, но смислен живот беше отдаден на България и нашия народ.

И това го доказа времето!

И още много ще доказва нейната мисия, която издигна международния престиж на българската култура до неподозирани и непознати мащаби.

Цялата си кипяща енергия, целия си път на държавник и гражданин тя отдаде на България. Силна личност с кипящ дух, с високо чувство на отговорност. Всеотдайна в името на мира и децата от целия свят.

Убеден съм и силно вярвам в това, че камбаните на монумента в София отново ще зазвънят и призоват всички: майки, бащи и деца.

И пак така съм сигурен, че в една от тези камбани - нашата, българската - бие сърцето на Людмила Живкова, която през краткия си живот спечели доверието и обичта на голяма част от хората по света.

Този свят, в който още, за жалост, горят войни, умират майки, бащи и деца.

Но вярвам, че слънце винаги ще има!

Не са изгубени смисълът и идеята на Асамблеята “Знаме на мира”. От нея имаме нужда повече от всякога. Достойно е и е редно държавата ни отново да застане зад тази проверена и осъществена от Людмила Живкова идея, която днес продължава с голяма обич и отговорност нейната дъщеря Евгения Живкова!

Тази година Асамблеята се завръща, и е под мотото „Децата за мир на планетата”.

Като част от Организационния комитет тази година бих искал да поканя всички деца и техните родители на 1 юни 2026 година от 10.30 часа на събитието, което връща надеждата, че мирът има глас и той е детският смях!

Мястото е известно!!

А на всички бивши участници от целия свят бих желал да кажа днес: Скъпи мои далечни приятели! Знам, че носите частица от България у вас.

И носете я до край, помнете моята България, която пази в кремъчната си гръд до болката-песен, до куршума - житен клас…