РАЗВЪРЗВАНЕ НА ЕЗИК
РАЗВЪРЗВАНЕ НА ЕЗИК
Заплете ли се езикът
на някое дете,
близките на помощ викат
някой да го разплете.
- Чакай малко! Чакай!
Къде си се разбързал?
Кой ще е този „някой”?
Езикът да не ти е възел…
Може много зъл език
да не повярва хич
и заплющи като камшик,
като…така де, като бич.
- С нашия готов проект
ще започнем ред по ред.
Всеки говорен дефект
оправя се от ло-го-пед.
След усмивка най-лъчиста
с фраза проверява ни културата:
карикатурата не окарикатурява карикатуриста,
а карикатуристът окарикатурява карикатурата…
Сто пъти от всичко триста
кажеш ли това без грешка:
карикатурата не окарикатурява карикатуриста…
Езикът се развързва и със смешка.
НЕДОРАЗУМЕНИЕ
Кажат ли: - Да бе, да,
аз на терсене
все разбирам, за беда,
че ми казват „Не!”
Чуя ли пък: - Не бе, не…
от лели, каки, господа,
във този миг поне,
разбирам като: „Да!”
Надолу и нагоре кон
заклати ли юзда,
на своя конски лексикон
сякаш казва: „Да”.
В поле или в угар
със зейнало чене,
щом озърта се лалугер
знам, че казва: „Не!”
Защо така се прави?
Питам се стократно.
Във другите държави
всичко е обратно.
СЕЛФИ
Притъмня. Засвятка.
Пороен дъжд. Беда.
В прозорците зачатка.
Навън е вир-вода.
Улиците са канали
в нашето градче.
Във Венеция едва ли
толкова вода тече.
Всички се успокоиха
от спасителен екип.
Водата вече е тиха
и не е за видоеклип.
Но локви ще има
месец или два.
В тях игра любима
става след това.
С радост се скоква
от децата-елфи -
за всяко има локва
да си прави селфи.
СМАРТФОНИ
Тамагочи, карти или рубикуб
вече предизвикват смях.
Има ги във пенсионерски клуб,
където играят на табла и шах.
С таблети и със смартфони
сега си играе на воля светът.
И всичко прави с електрони,
така де - по електронен път.
ОБЛАК
Над морето се надвеси
облак от не знам къде си
и като подгонено с тояга
всичко живо се разбяга
по сухия крайбрежен пясък,
подгонено от гръм и трясък.
Направо тук ще си го кажа -
развали ни днеска плажа.
Облакът, като немирник същи,
не иска вечно да е вкъщи,
затуй сега гърми сърдит.
Зад него Слънчо гледа скрит.
И метеоролог не чака даже
над плажа пак да се покаже.
КРЪГОЗОР ОТ ЗОР
С костюм от неопрен
исках да потъна
в морето този ден
до самото дъно.
Сложих шнорхел, очила
и си казах: - Споко!
Лесна работа била
да стигнеш най-дълбоко.
А каквото там видях
тук ще си призная,
че обзе ме голям страх
от гледката накрая:
железа от арматура,
автомобилни гуми,
пружини от холна гарнитура…
Просто нямам думи.
Всеки лесно ще се сети
и ще го хване срам,
че като ненужните предмети
и той сред тях е там.
И във моя кръгозор е,
от тогава до сега,
да плувам само най-отгоре.
Или да ходя край брега.
НИЩО И НЕЩО
Дете съм с весел нрав.
И през зимата съм здрав.
Радват ми се баба, дядко
и казват, че похапвам сладко.
А щом дете добре се храни
зарастват бързо всички рани
от лудории и игри,
ако не са повече от три.
Дори да веят ветри зли,
мен хич глава не ме боли -
топлят ме палто и шапка,
като прегръдката на бабка.
Дори да не спечеля мача
от загубата аз не плача,
че друга събота или неделя
следващият ще спечеля.
Но защо на кака Здравка
казват й за подигравка,
че за всяко Нищо плаче
повече от пеленаче?
Вчера мойта мила кака
този път от Нещо плака,
но отговора вече знам:
от обида е, или от срам.
МОРСКИ СВИНЧЕТА
За цяла чета
морски свинчета
сега и тук ще разкажа
защо и как шета
нощем по плажа.
Нощната дискотека
е досами плажа
и лека-полека
човек до човека,
като армия вража,
щом спусне се мракът
друг сигнал без да чакат,
тя на плажа нахлува
да танцува, лудува.
На сутринта ни се струва,
че били са вандали -
с кецове, кубинки, сандали…
Но не жалели сили
да личи що храна са изяли
и какво с нея изпили…
И крайбрежните лампи и пейки
през една потрошили,
грухтейки-ревейки…
Още и други неща опитали
за да знаем за тях
и без да сме били зрители.
Но защо обзема ни страх
само бихме попитали?
ГРИЗАЧИ
В Уругвай, Перу и Чили
било пълно със чинчили.
Гризачи от тяхната фамилия
имало и във Бразилия,
което, според мен, пък значи,
щом там има толкова гризачи,
всеки един през друг ще иска
храната първи той да гризка.
Ще настъпи невиждан глад
не само в Мексико и в Чад…
И в другите държави там,
чиито имена сега не знам.
Спомням си какво съм чела
за Колумбия и Венецуела
и гризачите от друга мафия,
но още не учим география.
ЗНАМ И МОГА
Знам, че мога вече сам
два геврека със сусам
на закуска да изям.
Знам, че за обяд пък мога
да изгълтам три хот-дога.
Което зная и го мога.
Знам, че съм тънък като спица,
но на вечеря цяла пица
мога да изям с горчица…
И всеки вкъщи разтревожен е
от моите знания и можене:
- Възможно ли е? Невъзможен е…
ПРИБОРИ ЗА ХРАНЕНЕ
Лакомникът посред нощ
не ползва вилица и нож,
а ненаситно с ръце лапа
каквото има във долапа
и в хладилника запазено,
непипнато или нарязано -
салам, сирене, яйце…
Лапа ги като годзила.
Шумно и от все сърце
дъвче, мляска… Майко мила!
Все едно двете му ръце
са ту лопата, ту и вила.
