Христо Недялков

Българският народ се гордее с народното си творчество.

Песни, приказки, гатанки, пословици, легенди съставят най-съществената част на духовния ни бит. Рядко има народ с по-богат духовен бит от българския народ.

Българинът е склонен към съзерцания, към вглъбения, към търсене.

Нашият народ има богат вътрешен мир, има способностите да разкрие страданията и радостите си. А дългото робство причини на народа само страдания.

Затова основният тон на народните ни песни е тъжен. В юнашките и хайдушки песни е отлят копнежът за свобода, в религиозно-мистичните е разкрита народната вяра, а в любовно-идиличните е дадена тихата обич на българката.

В песните българката се явява като майка, вярна съпруга, образцова домакиня, или скромна любяща девойка, която търси бащина благословия.

Народната ни песен е най-голямото ни национално духовно богатство. В него народът е отразил не само целия свой бит, но разкрил сърцето и душата си.

Затова, който иска да опознае българския народ - най-първо трябва да проучи духовното му творчество.

Народът създава песните си на прост, говорим език, с хубави образи, картини, с прекрасни художествени средства, - че и най-големият поет от там черпи езиков и идеен материал за поетическо творчество.

Народната песен не е литература, - тя е жив отклик на сърцето на един цял народ, тя е живот, духовна същност. Затова ние трябва да ценим и пазим това народно богатство, да го предаваме от поколение на поколение.

Печално и тъжно е, когато забележим, че из селата хубавата народна песен е заменена с безсъдържателната шлагерна музика.

Упадък е, че младите в село се срамуват - смятат за назадничество, изостаналост от културата, - от певческото творчество на своите бащи. Те забравят, че народната песен е един от мощните фактори за духовното ни и политическо освобождение.

Събирането на народното творчество започва преди освобождението.

Много от нашите възродители се занимавали с етнография. Братя Миладинови, Георги С. Раковски, Юрий Ив. Венелин, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков и др. са отдавали голямо значение на народното творчество - и затова днес има издадени десетина тома народни песни, приказки, пословици, поговорки и др.

Но не всичко е събрано. Между народа има пръснати с хиляди непознати песни, които трябва да бъдат събрани и издадени.

Дълг имат всички селяни да съдействуват на онези, които събират народно творчество.

Така ние можем да запазим духовното богатство на народа и го предадем непокътнато на идните поколения.

Пазете народната песен - обичайте я. Тя е нашето най-голямо национално духовно богатство.

——————————

сп. „Духовна нива”, бр. 3, 1944 г.