Змей Горянин

Благословена Майчице Земя!

Какви слова могат да бъдат достойна похвала за Тебе, когато самото ти име е най-славното и достохвално слово?

Нали Ти си единственият дар, който Бог подари на човека, за да му посочи Своето милосърдие? И нали поради това Ти си едничката връзка между безсмъртното Божество и смъртния й човек?

Благословена Майчице Земя - славна българска земя, завладяна със силата на Испериховите стрели и на Крумовия меч! Сърцата на нашите древни прадеди са погребани в Тебе и те ни заклинат да Те любим с тяхната любов!

Благословена Майчице Земя - необозрима земя и на Симеона, и на Иван Асеня, простряна под синьото българско небе от Шар планина до Емине и от Дунава до водите на Бяло и Синьо морета!

Над Тебе, като юнашки соколи се носят душите на славните наши царе и ни сочат границите Ти, отбелязани с безкръстни братски могили. Душите на великите и славните ни заклинат да стигнем тези граници, за да бъдем достойни за името ни:
българи!

Благословена Майчице Земя - благодатна, хлебородна земя, напоена с майчини сълзи, наторена с юнашка кръв!

Кървавите макове по Твоите синури ни говорят за миналото, когато свободата ти е била окървавена и откупена с кръв.

Маковете ни заклинат да бъдем верни на това страшно и величаво минало, за да заслужим хляба, който Ти ни даваш с щедри шепи!

Бъди благословена, Майчице Земя!

Ние нямаме цветя, за да Те накичим, спроти достойнството Ти. Защото и цветята са Твои. Ние нямаме песни, за да Те възпеем, защото няма по-достойна песен за Тебе от песента на птичките.

Но и тя е Твоя! Ние нямаме нищо, което да не сме получили от Тебе! Затова можем само да Те благославяме със синовно преклонение и с неизказана обич.

И още нещо нямаме за Тебе, Майчице Земя: волята да сме твои истински синове, готови с кръвта си да освежат цвета на розите и маковете, със сетния си дъх да подсладят песните на Твоите птички и с белите си кости да Ти направят огърлица - по-блестяща и по скъпа от всички бисери на безкрайните водни бездни.

Бъди благословена, Майчице Българска Земя!

——————————

в. „Родопски възход”, бр. 67, 15.09.1943 г.