БУРЯ
БУРЯ
Дъждът е бетонирал въздуха.
Капчуците са пуснали бради.
Небето постоянно цвят мени,
от страх или от много бързане.
Във къщите си хората са храбри.
Антените стърчат за смърт готови.
В комините и във прозорците
са скрити гаргите.
По локвите подскачат бели копчета.
Небето се разкъсва и се шие.
Къщята светят от безкрайно миене.
По жиците летят потоци.
Дърветата усилено се решат,
за да използват душа.
Трамваите внезапно ги харесват
и спират най-послушно.
ЛОШИЯТ ЗДРАЧ
По стария площад, сърдит и мрачен,
къщята ставаха големи, черни.
И уморени, и превити в здрача,
вървяха хора, тъмни като негри.
Димът кафяв, престанал да се свива,
над мръсните комини се изправяше,
със пръстите си месеца улавяше
и го опушваше от завист, и го скриваше.
Звездите като че от страх трепереха
и се люлееха все по-далечни,
и даже гаргите, от гняв наперени,
с кълвуните нощта гризяха.
А сенките лежаха по паважа,
и, зъзнещи от мислите си лоши,
ругаеха на хората галошите,
които искаха от завист да ги смажат.
Афишите, забравени отдавна,
в безреда по оградите висяха,
от скука един-други се четяха,
и мракът лош покриваше ги бавно.
И изведнъж се всичко разтопи,
разбъркано от вечерния вятър -
дърветата, афишите, къщята:
площадът сякаш беше станал никъде.
ОТРОВА
Хубаво е да живее човек, -
хубаво е, ако може;
ако не - има отрова,
или пистолет.
Ние живота обичаме,
но да живеем не можем.
Книги четем или пишеме
и се разправяме с Бога.
Пролет - за нас туй е тема;
тема е също и вятърът.
Ний с пролетта не живеем,
вятър не гали лицата ни.
Видим ли нещо красиво,
мислим веднага за стихове;
после във къщи отиваме:
сядаме, пишем.
Хубавото не познаваме;
- то е за нас само тема.
Някой се радва на празника,
ний - на поемите.
Вънка разхождат се хора:
сядаш и пишеш поема;
слънце изгряло на двора:
нова поема.
Тъжно ти станало нещо: -
дълга елегия;
някой починал отсреща: -
нова елегия.
Вярно, живота обичаме,
но да живеем не можем.
Някой се трови с отрова,
ние - със стихове.
——————————
сп. „Изкуство и критика”, бр. 6, юни 1939 г.
