Добрин Василев

1.
Неотдавна най-великият от съвременните музиканти композиторът немец Рихард Щраус е казал на един от устроените от него в Рим концерти: Политиката е в намерение да разруши света.

Тия думи на един от гениите на човечеството добиват за нас една страшна смисъл и едно ослепително откровение, ний, съвременните човеци, които преживяхме големия световен катаклизъм и сме изправени пред утрешен нов такъв.

Защото политиката убива хората, тя разрушава спокойствието на отделния човек, тя омърсява човешката душа. Най-големите злини, които са сторени на човечеството са дошли от политиката и нейните носители и изразители.

Срещу тази мръсна дейност на човешкия интелект стои изкуството. Ако не е тя отдавна земята би се обърнала на пустиня. Да служиш нему или да живееш с него е най-хубавото в земния наш живот.

Защото политиката създава кръволоци, а изкуството истински човеци. Изкуството във всички негови прояви е религия, а като всека религия - всред нея блести Бог - богът на хубавото - и доброто. Доброто това е обичта. Изкуството очовечава - политиката озверява.

Най-великите умове, които са съществували на земята и които още светят като пътеводни звезди в непрогледния мрак на човешкото развитие са били посветени на религията, изкуството и науката.

В пантеона на човешкото величие и историческия прогрес няма кръволоци - там има само човешки сърца.

Защото най-великият от живелите на нашата земя човеци, който даде смисъл на половината свят и на цели деветнадесет века, синът на човечеството, Исус Христос е бил и най-големият поет - поетът на хубавото и на доброто. А доброто е винаги хубаво.

Човечеството върви по пътя, очертан от Гьоте, Спиноза, Данте, Толстоя. Това са гиганти на мисълта - хората на изкуството.

Истинският смислен живот се твори от поета, живописеца, музиканта, скулптора.

В момент на безпътица и исторически трагизъм, човечеството се обръща към светилата на изкуството и литературата, за да да почерпи нови сили. Тъй е било, тъй и ще бъде. В страшния безизход, който сега преживяваме, ето чуват се отново възгласите, като тътени изпод земята; - към изкуството, към човешкото!

2.
И у нас в малката България се чувствува тук-таме отново интересът към ценното, трайното, към умствения живот, към изкуството във всичките негови проявления,

Хората обръгнаха вече на политическите събития. Те искат да се вдълбочат повече в себе си. Те искат едно от българския човек на изкуството - да твори.

Той ще твори - има признаци на това. Ново съживяване се набелязва.

Но той ще твори, ако има кой да го чете. Не е достатъчно само да обвиняваме българския писател, че нищо не създавал. Щом ний не искаме да знаем как и що работи нашият писател, той престава изобщо да работи.

Чува се често да се споменават чуждестранни имена: Метерлинк, Ибсен, Достоевски, Хауптман и т. н. Но тези, които се гордеят, че знаят тия имена, слушали ли са за Ян Каспровича, Ернст Толера, Пиера Беноа, Хуго фон Хофмансталя, Стефан Георге, Франц Верфеля, Джовани Папини, Александър Блока и пр. и пр.?

Сигурно не.

Преди да се възхищаваме с глупава грандомания от чуждите нека видим и своите…

Нека видим кои са Георги Райчев, Димитър Шишманов, Николай Лилиев, Боян Дановски, преди да разберем напълно Николая Райнов, Теодора Траянов, Йордана Йовков, Бориса Георгиев и др.

И нека се укорим, че се отнесохме престъпно, нехайно към Димча Дебелянов, Владимира Мусаков, Христо Смирненски.

Когато сторим това, ще налучкаме вече здравия път.

Да четем нашите писатели, да виждаме нашите художници, да слушаме нашите музиканти!

——————————

в. „Северна поща”, Варна, год. II, бр. 40, 29 юли 1923 г.