ИСТЕРИЧНИ
превод: Божидар Божилов
Не знам, но всичко туй на мен
не ми се нрави някак, братя -
девойка здрава, с хубав тен,
в халат модерен, се замята
с лице червено и очи
засветкали. Дори тя крясна
на близките си „подлеци”,
чиниите във пода трясна.
И дълго бедното дете
през сълзи шепна: „Ах, как страдам!”,
че някакъв подарък те
не купили й за награда…
Или един такъв момент -
снага изтегнал на кушетка,
един хлапак, почти студент,
изрече: „Ний деца сме в клетка!”
Не считайки се със това
безделник че е, а не Хамлет,
той скочи и таквиз слова
закаканижи най-безсрамно:
- По дяволите! Знам добре,
че в стаите се застоявам,
че не със дни, а с часове
живота си опропастявам.
Лентяй съм, да! И пуст човек!
На бащиния гръб живея!…
(Гласът му сякаш беше ек
от крясъка на нашта фея.)
Омръзна ми живота! Край!
Живот ли е - живот на куче…
А бе обикновен лентяй,
съвсем не искаше да учи.
Та мисля си, братлета, аз -
с такива как да се оправим?
Не бива с истеричен глас
да бягат от словата прави.
… След истеричните замашки
тез глезли как ще пият чай,
щом изпочупят всички чашки,
чинийки, канички - до край!
