превод: Борис Струма

Джалила Рида

СЕДЕМ ПАЛМИ

В градината ми седем палми се вишат
от четири страни за ветрове открити,
но пак и ден и нощ безстрашно там стоят,
макар че духат те жестоки и сърдити.

Стоят като отряд, застанали на пост,
и заслужават те възхвала и награда,
отблъскват всеки щурм на дръзкия си гост
на вятъра горещ, когато ги напада.

А щом настане нощ в градината - и те
намятат мълчешком вечерната си дреха,
и южната тъма наоколо расте,
и тръпнат палмите без радост и утеха.

И често почват те потаен разговор,
наведени една над друга без умора,
и в клонките тогаз запява птичи хор,
и пърха песента, излитнала в простора.

Но има между тях една, към нея аз
поглеждам със любов, когато там премина:
с нерадостна съдба е тя - о, всеки час
да бъде сам-сама сред моята градина.

Тя чака със тъга и светлата зора
и радостният ден, събудена най-рано,
и свежда своя връх - печална и добра -
над своята съдба тъгува непрестанно.

И екне ли в нощта страхотен ураган,
тя няма нийде кът, където да се скрие,
и никой не стои до стройния й стан,
за да я защити от страшната стихия.

Обречена е тя на скръб и самота,
но пъстрокрил певец във клонките й пее
и с песента си той разказва на света
как палмата сама сред пясъци линее.

Ти, мъничка сестра, терзана от печал,
жестоки ветрове те люшкат и навеждат
и ти не виждаш тук, сред родния предял,
за теб да заблести желаната надежда!

Мухаммед Камал Абдалхалим

НОВАТА ЗОРА

О, ти, който нямаш сън и нощем,
зазорява, отвори очите -
тази мъка, що ни мъчи още
е у нас наследство от дедите!

А би трябвало отдавна вече
друг живот със теб да заживеем,
но навред - и близко, и далече -
ний - арабите сега линеем.

И как искам, зарад свободата,
да ти кажа думите сурови:
твоят дядо - вече прах в земята
и баща ти носеха окови.

Нека да си подадем ръцете,
всякъде гневът ни да се чува,
от детинство страдаме и ето -
оттогава само се гладува.

Пием не вода, а пот, защото
тя и по лицето ни протича,
ти позеленя от глад и злото -
с кръв поиш земята, що обичаш.

Наш та младост неусетно мина
като тъжна, пожълтяла есен:
нека върнем в нашата родина
пролетта и волната й песен!

Чуй, другарю, всички - аз и ти,
днес дворци за другите градиме,
а живеем в изби, в тъмноти -
справедливо-ли е туй, кажи ми?

Тук творим най-светлите блага,
а над нас тъмнеят небосклони -
вдигай се за битка със врага,
ний сме роби, но сме милиони.

И надеждата пламти у нас,
както никога не е пламтяла,
че за свободата иде час,
новата зора е засияла:

о, ярем не ще ни задуши -
в битка и окова се руши!

Ибрахим Мухаммед Наги

НИЙ, ХОРАТА НА ТРУДА

Натъпкахме ви, знам
със злато, със пари,
а голи сме, за срам,
хляб нямаме дори!
В живота ви любим
за вас, о, врагове,
след ралото вървим,
строим и домове!
Изграждахме дворци
с гранитни стъпала
и дивни образци
са нашите дела!
Живяхте ден и нощ
сред песни и вина,
потъвахте в разкош
тук - в нашата страна
Как плачеше тогаз
народът изтерзан,
чул вашите слова:
„Това ви е съдба
и власт й е това -
от нея - не с борба,
поискайте права!”
Лъжци! Тиранска власт
е туй, а не съдба:
на капитала - власт,
на богаташа - власт
и на затвора - власт!
Не ще се подчиним:
ще почнеме борба
сами да утвърдим
и нашата съдба.
Не искаме ярем,
ни робство, ни беда,
а свята свобода -
за нея ще умрем!